Имперско абатство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Имперското абатство (на немски: Reichsabteien) е католически манастир в състава на Свещената Римска империя, подчинен по светските въпроси непосредствено на императора и притежаващ териториален суверенитет по отношение на принадлежащите му земи. Имперските абатства имат статус на имперски съсловия и притежават множество права и привилегии, обезпечаващи функционирането им като самостоятелни църковни княжества. Имперските абатства се ръководят от (имперски прелати; на немски: Reichsprelaten) които имат право да участват в райхстага на Свещената Римска империя, образувайки две колегии в състава на духовната курия на Съвета на имперските князе.

Статус и място в Райхстага[редактиране | edit source]

Имперските абатства се оглавяват от имперски абат (на немски: Reichsabt) или абатиса (на немски: Reichsäbtissin). Към това съсловие принадлежат и имперските приори (на немски: Reichspropst) - глави на по-малките манастири, които нямат статут на самостоятелни абатства. Абатите и приорите на най-големите и влиятелни манастири (Фулда, Кемптен, Корвей и др.) носят титлата княз-абат или княз-приор, по своето положение са близки до князете-епископи и имат право на отделен глас в Съвета на имперските князе. Останалите имперски абати и приори в процеса на работа на Райхстага са обединени в две групи : Швабска колегия на имперските прелати и Рейнска колегия на имперските прелати, всяка от които има един глас в Съвета на имперските князе. До 1575 г. делението на колегии не съществува и имперските прелати, които нямат титлата княз, имат само един колективен глас в Съвета.

Имперските абатства притежават неголеми територии и представляват малки държавни образувания в състава на империята. Територията на някои абатства (Нидермюнстер в Регенсбург, Ротенмюнстер в Ротвайл) се ограничава само до манастирските комплекси и земята под тях, което не им пречи наравно с относително големите имперски княжества да вземат участие в управлението на империята посредством правото си на глас в Райхстага. Имперските абатства притежават редица права, в това число съдебен и териториален суверенитет, като по светските въпроси не били подчинени на никакви светски власти освен на императора на Свещената Римска империя .

История[редактиране | edit source]

По голямата част от имперските абатства се намират в юго-западната част на Свещената Римска империя — на територията на съвременните Баден-Вюртемберг, Елзас и Швейцария. Тези райони през ранното Средновековие влизат в състава на Херцогство Швабия. След като херцогството престава да съществува в края на XIII век Швабия преминава под управлението на императорите, които дават статут на имперски абатства на местните манастирски общности. Голяма част от имперските манастири са секуларизирани в периода на Реформацията или медиатизирани през ХVІ-XVII век от по-големите светски княжества. С провъзгласяването на независимостта на Швейцария през 1648 г. манастирите на нейна територията, губят статута си на имперски. През втората половина на XVII век Франция анексира Елзас и Лотарингия, с което ликвидира самостоятелността на имперските абатства в тези региони. Освен това, абатствата Фулда и Корвей през XVIII век са преобразувани в епископства. В резултат на тези процеси, в края на XVIII век статут на имперски абатства имат само 45 манастира. През 1803 г. всички имперски абатства са секуларизирани и губят своята независимост и суверенитет.

Литература[редактиране | edit source]

  • Gotthard, Axel. Das Alte Reich 1495—1806, Darmstadt 2003. ISBN 3-534-15118-6
  • Neuhaus, Helmut. Das Reich in der frühen Neuzeit, Enzyklopädie Deutscher Geschichte Band 42, München 2003. ISBN 3-486-56729-2
  • Feierabend, Hans. Die politische Stellung der deutschen Reichsabteien während des Investiturstreites. Breslau 1913; Aalen 1971
  • Vogtherr, Thomas. Die Reichsabteien der Benediktiner und das Königtum im hohen Mittelalter (900—1125) // Mittelalter-Forschungen, vol. 5, 2000
  • Wehlt, Hans-Peter. Reichsabtei und König, 1997