Институционализъм

Вижте пояснителната страница за други значения на Институционализъм.

---

Институционализмът е теория на международните отношения и дял на политологията. Институционализмът разглежда интерактивното действие на различните актьори в международните отношения. Институционализмът заедно с реализма и либерализма е една от трите самостоятелни теории на международните отношения.

Ранния или класическия Институционализъм се заражда в началото на ХХ век в САЩ. За негов основоположник се счита Торщайн Веблен. Други представители са Дж. Комънс и У. Мичел.

Основи на теорията

Институционализмът се дели на 2 теоретични традиции:

• утилитаристичен (рационален) институционализъм
  • теория на режимите като подкатегория
• нормативен (рефлексивен) институционализъм

Институционализъм срещу неоинституционализъм

Разглеждането и изучаването на политичесите институции е процес, започнат най-късно при Жан-Жак Русо. Но според първите политически теории институциите са арени - места, където се извършват политически действия, определени от фундаментални сили. В специалността сравнителни политически системи институционализмът се разглежда като институционната основа на конституционния ред.

Докато класическият институционализъм разглежда само формалните институции, то неоинстиционализмът разглежда наред с формалните и неформалните интитуции.

• виж Видове институции

Неоинституционализъм

Съвременният неоинституционализъм (или нов институционализъм) се раделя на:

• исторически институционализъм
• социологически институционализъм
• институционализъм на рационалния избор (rational choice)

За основни представители тук се считат Г. Мюрдал, Дж. Гълбрайт, У. Ростоу, Ал. Тофлър.