Кирил Ципушев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кирил Ципушев
български революционер
Роден
1906 г.
Починал

Кирил Христов Ципушев е български революционер, деец на Македонската младежка тайна революционна организация (ММТРО).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ципушев е роден през месец май 1906 година[1] (или в 1907 година[2]) в Радовиш, тогава в Османската империя.[3] Произлиза от известното родолюбиво семейство Ципушеви: негов дядо е Димитър Ципушев, братов син е на Коце Ципушев и е чичо на Благой Ципушев. Баща му Христо Ципушев, също член на ВМРО, през 1924 година става жертва на сръбския терор.[4]

След като Щип попада под сръбско управление след Балканските войни, участва дейно в борбите на македонските българи като член на ММТРО.[5]

Заподозрян е от сръбските власти като студент в заговор на скопските студенти.[3] Продължава опозиционната на режима дейност след излизането си от затвора и след осъждането на съратниците му на Скопския студентски процес,[5] тъй като не е разкрит. Той е студент по медицина в Белград и открито подчертава българската си народност; подготвен добре исторически, отхвърля измислиците на сърбите за народностната принадлежност на населението в Македония.[6]

Заедно с Кирил Татарчев са във връзка с Иван Бояджиев във Виена и действат за възстановяването на организацията. През октомври 1927 година предават инструкция до всички петорки във Вардарска Македония за по-нататъшните действия. За да не се допускат по-нататъшни разкрития, в практическата дейност трябва да се включват само младежи и девойки, които са вън от всякакво подозрение.[7]

През 1928 година сръбските власти узнават, поради предателство на Кирил Караджов, че Кирил Ципушев и Благой Монев са едни от ръководителите на ММТРО, които дават инструкции за работа на всички окръжни, околийски и градски петорки, и че те са във връзка с главната петорка на ММТРО във Виена. През август Благой Монев е убит в Щип.[8]

През октомври 1928 година чрез шифрована телеграма е уговорена среща между Кирил Ципушев и членове на ММТРО във Виена начело с Иван Бояджиев, с цел обсъждане на попожението и набелязване на нови форми на борба. Мястото на срещата е на австрийска територия, близо до границата. Вече предаден, Ципушев е проследен от агенти на сръбската тайна полиция и е застрелян при град Ясенец, близо до границата.[6] Според друга версия под предлог, че ще го екстернират в България, е отведен от властите[3] и е убит на 20 октомври при гората край Йесенице.[9][5][2] В 1947 година костите му са пренесени и погребани в Радовиш.[10]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Ципушев
 
Мария Ципушева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Екатерина Ципушева
(1879 — 1967)
 
Коце Ципушев
(1877 — 1968)
 
Христо Ципушев
(? — 1924)
 
В. Ципушев
 
Вангелия Дацева
 
Ташо Дацев
(1865 — 1915)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Ципушев
 
 
 
Кирил Ципушев
(1907 — 1928)
 
Методи Ципушев
(1891 — ?)
 
 
 
Димитър Ташев
(1887 — 1966)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Благой Ципушев
(1924 — ?)
 
 
 
 
 
 
 
Нада Ципушева
(р. 1958)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Гюзелевъ, Димитъръ. Жертвитѣ на Скопския студентски процесъ Скопие // Скопие, Печатница Крайничанецъ A. Д., 1942, с. 55.
  2. а б Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 320.
  3. а б в Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 267.
  4. Алманах на българските национални движения след 1878 г. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005. ISBN 954-322-044-1. с. 369.
  5. а б в Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 141.
  6. а б Гоцев, Димитър Г. Младежките национално-освободителни организации на македонските българи (1919 – 1941). София, Българска академия на науките, 1988. с. 52.
  7. Гоцев, Димитър Г. Младежките национално-освободителни организации на македонските българи (1919 – 1941). София, Българска академия на науките, 1988. с. 45.
  8. Гоцев, Димитър Г. Младежките национално-освободителни организации на македонските българи (1919 – 1941). София, Българска академия на науките, 1988. с. 51.
  9. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 509.
  10. Ристески, Стојан. Судени за Македонија (1945 – 1985), Полар, Охрид, 1995, стр.290., архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407083151/http://it.scribd.com/doc/37255531/Sudeni-za-Makedonija-1945-1985, посетен на 16 септември 2012