Екатерина Ципушева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Екатерина Ципушева
българска учителка и революционерка
Родена
1879 г.
Починала
1967 г. (88 г.)

Учила вСолунска българска девическа гимназия
Семейство
Братя/сестриТодор Александров
СъпругКоце Ципушев

Екатерина Александрова Ципушева е българска учителка и революционерка, деятелка на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Екатерина Александрова е родена през 1879 година[1] в град Щип в семейството на учителя Александър Попорушев. Сестра е на лидера на ВМОРО и ВМРО Тодор Александров. Екатерина Александрова завършва българската девическа гимназия в Солун в 1896 година[2] и след това става българска учителка в Скопие. Привлечена е към ВМОРО в 1900 година в Скопие от Гоце Делчев, пред когото заявява „Азъ съмъ българка отъ Македония и трѣбва да дамъ своята дань на освободителното дѣло“. В същата година се омъжва за революционера Коце Ципушев,[3] като Гоце Делчев им е кум. След смъртта му кръстник на децата им става Даме Груев.[4]

Умира в София в 1967 година.[1]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
поп Оруш
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Константин Попорушев
 
Ефросина Поликарева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Александър Попорушев
(1849 - 1897)
 
Мария
Хаджиянева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Екатерина Ципушева
(1879 - 1967)
 
Коце Ципушев
(1877 - 1968)
 
Тодор Александров
(1881 - 1924)
 
Вангелия Александрова
 
Василка Панушева
(1890 - ?)
 
Тома Панушев
 
Елена Зафирова
(1892 - ?)
 
Любен Зафиров
(1879 - 1962)
 
Кира Димитрова
(1892 - 1982)
 
Янко Димитров
 
Константина Александрова
(1896 - 1985)
 
София Монева
 
Михаил Монев
(1881 - 1944)
 
 
 
 
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Парцел 129 // София помни. Посетен на 24 март 2018.
  2. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 160.
  3. Ципушевъ, Коце. 19 години въ сръбскитѣ затвори. Спомени. София, Книжарница „Св. Климентъ“, 1943. с. 25.
  4. Ристески, Стојан. Судени за Македонија (1945 - 1985). Охрид, Полар, 1995. с. 282.