Константина Александрова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Константина Александрова
българска учителка
Родена
1896 г.
Починала
8 март 1985 г. (89 г.)

Учила вСолунска българска девическа гимназия
Семейство
БащаАлександър Попорушев
Братя/сестриТодор Александров

Константина (Костадина) Александрова Попорушева, по мъж Пейчева, е българска учителка и общественичка.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Константина Александрова е родена през 1896 година[1] в град Радовиш в семейството на щипянина учител Александър Попорушев. Сестра е на лидера на ВМОРО и ВМРО Тодор Александров. Константина Александрова завършва българската девическа гимназия в Солун в 1912 година[2] и след това преподава в Струмица, Кочани, Горна Джумая и София. Активно участва в дейността на македонските просветни дружества и е сред учредителките на Македонския женски съюз. След Деветосептемврийския преврат в 1944 година с мотива, че е „сестра на Тодор Александров“ е уволнена, по-късно арестувана и прекарва две години в лагера Белене.[3]

Умира в София в 1985 година.[1]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
поп Оруш
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Константин Попорушев
 
Ефросина Поликарева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Александър Попорушев
(1849 - 1897)
 
Мария
Хаджиянева
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Екатерина Ципушева
(1879 - 1967)
 
Коце Ципушев
(1877 - 1968)
 
Тодор Александров
(1881 - 1924)
 
Вангелия Александрова
 
Василка Панушева
(1890 - ?)
 
Тома Панушев
 
Елена Зафирова
(1892 - ?)
 
Любен Зафиров
(1879 - 1962)
 
Кира Димитрова
(1892 - 1982)
 
Янко Димитров
 
Константина Александрова
(1896 - 1985)
 
София Монева
 
Михаил Монев
(1881 - 1944)
 
 
 
 
 
 

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Парцел 129 // София помни. Посетен на 24 март 2018.
  2. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 174.
  3. Добринов, Дечо. Последният цар на планините. Биографичен очерк за Тодор Александров 1881 – 1924. София, Македония, 1992. с. 11.