Кольо Дончев
| Кольо Дончев | |
| български актьор | |
| Роден | 1940 г. |
|---|---|
| Починал | 1994 г. |
| Брачен партньор | Виолета Гиндева Пенка Цицелкова |
| Уебсайт | |
Николай Дончев е български актьор и пресаташе, роден през 1940 г.[1].
Актьор от Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ в Пловдив [2].
Умира през 1994 г.[1]
Телевизионен театър[редактиране | редактиране на кода]
- „Обратно към небето“ (1989) (от Цветана Нинова по мотиви от романа „Южна поща“ на Антоан дьо Сент Екзюпери, реж. Павел Павлов) – чиновник на летището
- „Каменният гост“ (1983) Александър Пушкин)
- „Страстната неделя“ (1978) (от Павел Павлов, реж. Павел Павлов)
Филмография[редактиране | редактиране на кода]
Като актьор
| Година | Филми/Сериали | Серии | Копродукции | Роля |
|---|---|---|---|---|
| 1993 | Берлин '39 („Berlin '39“) | Италия | журналист | |
| 1991-1992 | Любовниците | 8 | ||
| 1989 | Чисто нови момчета | |||
| 1988 | Ловци в Мексиканската прерия: Лешоядовият клюн („Präriejäger in Mexiko: Geierschnabel“) Ловци в прериите на Мексико: Лешоядовият клюн (алтернативно заглавие) |
ГДР | черния Джерард | |
| 1988 | Ловци в Мексиканската прерия: Бенито Хуарез („Präriejäger in Mexiko: Benito Juarez“) Ловци в прериите на Мексико: Бенито Хаурез (алтернативно заглавие) |
ГДР | черния Джерард | |
| 1988 | Голямата игра („Большая игра“) |
6 | СССР/България | |
| 1987 | Нестинарка (тв) | селянин | ||
| 1988 | АкаТаМус | |||
| 1988 | Черните рамки | 5 | художникът Владо | |
| 1987 | По здрач | Косьо | ||
| 1987 | Цветове на изгрева (тв сериал) |
3 | милиционер | |
| 1986 | Ешелоните | |||
| 1986 | Беглецът | бащата на Деси и Влади | ||
| 1986 | Виелица | бащата на Деси | ||
| 1986 | Диана | инж. Русинов | ||
| 1985 | Горещи следи | 5 | терористът Тил Майер | |
| 1985 | По следите на капитан Грант („В поисках капитана Гранта“) |
7 | СССР/България | |
| 1984 | Подарък в полунощ | 2 | патологът (в 1-ва серия) | |
| 1983 | 681 – Величието на хана | |||
| 1983 | Една одисея из Делиормана | |||
| 1983 | Снимки от стария албум | 5 | Борис Стаматов, археолога | |
| 1982 | Есенно слънце | Кънчо | ||
| 1981 | Хан Аспарух | 3 | ||
| 1981 | Не трябва старик, не трябва | Асен | ||
| 1980 | Спилитим и Рашо | 20 | (в 18-а серия: „История с хвърчило“) | |
| ? | Страх | |||
| 1979 | Зад стените | архитект Лазаров | ||
| 1979 | Мъжка песен | Стефан | ||
| 1979 | Момчето с окарината | 3 | ||
| 1979 | Ленко | 2 | подпоручик | |
| 1978 | Белият път | партийния секретар Марин Григоров | ||
| 1977 | Големият товар | 2 | ||
| 1975 | Присъствие | Емил Каров | ||
| 1974 | Бариерата | приятелят на Иван | ||
| 1972 | Наковалня или чук | 2 | България/ГДР/СССР | Б. Попов |
| 1972 | Кръгове на обичта | Петър | ||
| 1971 | Във влака | лекарят | ||
| 1969 | Любовницата на Граминя („L'amante di Gramigna“) |
Италия/България | слуга на Нардо |
Като сценарист
- Господинката (1984)
Драматург[редактиране | редактиране на кода]
- „Три дни по-късно“ от Кольо Дончев и Стефан Кожухаров – 1979 г. – историческа драма по действителни събития от времето на Първата световна война. Реализиран спектакъл в Драматично-куклен театър „Сава Доброплодни“ гр. Силистра. Постановка Стефан Стайчев и Кольо Дончев, сценография на Александрина Игнатова.[3]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Парцел 37 – В: София помни. Карта на Централния гробищен парк на град София [онлайн]. [прегледан 20.05.2022]. http://sofiapomni.com/parcel.php?id=37#1215
- ↑ old.segabg.com // Архивиран от оригинала на 2019-01-21. Посетен на 2019-01-21.
- ↑ Starasilistra.com. „Стара Силистра“. Театрално дело. 21 декември 2021
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((en)) Кольо Дончев в
Internet Movie Database - ((ru)) Кольо Дончев в КиноПоиск
- ((ru)) Кольо Дончев в Кино-Театр
