Котешки лемур
| Котешки лемур | ||||||||||||||||||||||
 Котешки лемур от Мадагаскар. |
||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 Почти застрашен [1] |
||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
 LemurLinnaeus, 1758 |
||||||||||||||||||||||
| Lemur catta Linnaeus, 1758 |
||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||
 Ареал на котешкия лемур |
||||||||||||||||||||||
Котешкият лемур (Lemur catta) е вид примат от групата на полумаймуните и единствен представител на своя род лемур. Притежава дълга опашка, с редуващи се черни и бели пръстени. Подобно на всички останали лемури е ендемичен вид за остров Мадагаскар. Обитава горите и местностите с храстовидна растителност в южните части на острова. Котешкият лумер е всеядно животно, активно основно през деня. Котешкият лемур може да бъде забелязан по дърветата, но една трета от времето си прекарва на земята.
Котешките лемури са социални животни, формиращи групи от около 30 индивида. Обществата са организирани в матриархат, което е типично и за останалите видове лемури. Същесвен елемент за сплотяване на групата и утвърждаване на социалните връзки е сближаването на индивидите в рамките на обща „топка“ от лемури. Котешките лемури се наслаждават на слънцето, като показват коремните си области към слънчевите лъчи. Подобно на останалите лемури, този вид разчита значително на обонянието си и редовно маркира своята територия.
Котешкият лемур е един от най-гласовитите примати, като звуците които издава са сравнително разнообразни и силни. Комуникацията е свързана с предпазването на групата от неприятели, както и маркиране на социалните нива на организация.
Котешкият лемур е вписан като почти застрашен вид в червения списък на световнозастрашените видове поради заплахите от унищожаване на местообитанията му. Въпреки това, лемурите от този вид могат да се отглеждат сравнително лесно в зоопаркове и обикновено се размножават добре в плен. Продължетелността на живота при котешките лемури в естествена среда е между 16 и 19 години, а при изкуствено отглеждане може да достигне и 27 години.
Етимология[редактиране]
Родът Lemur е предложен за първи път от Карл Линей, за описване на три вида животни [2], но постепенно се превръща в нарицателно за всички ендемични примати от остров Мадагаскар. Под влияние на историческите трудове на Вергилий и Овидий, Карл Линей дава това име на рода, по аналогия със злите духове-лемури, които са били прогонвани в Древния Рим в рамките на фестивала „Лемурия“. Линей е оприличил тези полумаймуни, тяхната нощна активност и призрачния им вид, с римските духове [3]. Тихото придвижване на котешките лемури през нощта, както и призрачните им крясъци също може би са и фактор за името. Възможно е, също Карл Линей да е познавал част от легендите на местните жители, според които лемурите са душите на техните предци [4].
В съвременната класификация на животните, котешкият лемур е единствен представител на рода Lemur.
Видовото име (catta или котешки) е въз основа на черно-белите пръстени на опашка, които придават котешки изглед. Също така, честите звуци на мъркане, характерни за този тип лемури са подобни на тези при котките [2].
Източници[редактиране]
- ↑ ((en)) Andrainarivo, C., Andriaholinirina, V. N., Feistner, A., Felix, T., Ganzhorn, J., Garbutt, N., Golden, C., Konstant, B., Louis Jr., E., Meyers, D., Mittermeier, R. A., Perieras, A., Princee, F., Rabarivola, J. C., Rakotosamimanana, B., Rasamimanana, H., Ratsimbazafy, J., Raveloarinoro, G., Razafimanantsoa, A., Rumpler, Y., Schwitzer, C., Sussman, R., Thalmann, U., Wilmé, L. & Wright, P.. Lemur catta. // 2008 IUCN Red List of Threatened Species. IUCN, 2008. Посетен на 1 January 2009.
- ↑ а б Lemur catta (Primates: Lemuridae). // Mammalian Species 42 (854). 2010. DOI:10.1644/854.1. с. 58–74.
- ↑ An introduction to the study of mammals living and extinct. A. and C. Black, 1891. ISBN 978-1110768578. с. 682.
- ↑ Nield, T.. Supercontinent: Ten Billion Years in the Life of Our Planet. Harvard University Press, 2007. ISBN 978-0674026599.
