Кражбата в експреса

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кражбата в експреса
Krazhbata v ekspresa
РежисьориВасил Бакърджиев
СценаристиВасил Бакърджиев
В ролитеВасил Бакърджиев
Симеон Симеонов
Виола Йорданова
Музикапредоставена от „Модната къща на П. Видинска“
ОператорСимеон Симеонов
Филмово студио„Сердика филм“
Жанркриминална драма
Премиера1931 г. – кино „Феникс“
Времетраене43 минути
Страна България
Езикбългарски
Цветностчерно – бял
Външни препратки
IMDb

„Кражбата в експреса“ е български игрален филм (криминална драма) от 1931 година, сценарий и режисура Васил Бакърджиев. Оператор е Симеон Симеонов.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Оживена улица на голям европейски град. Вестникарите продават последните издания. Съобщенията в тях гласят: „Мистериозна кражба. Изчезнала статуя на Буда.“ Новината бързо се разпространява и чрез радиото.

В бюрото на нотариуса влиза маскиран човек. Отваря с шперц чекмеджето на бюрото, от което изважда плик с надпис: „Завещанието на лорд Херберт. Да се отвори на 1.IX. 1930 в присъствието на дъщеря ми Мери“.

Нотариусът се разхожда възбуден пред разбитото бюро. Изважда револвера и го доближава до главата си. В това време в стаята влиза детективът Шанте Кок, приятел на лорд Херберт, който се наема да намери крадеца и завещанието.

Богатата наследница пътува с Ориент Експрес от Франция за Изтока. Международният престъпник, откраднал плика, съдържащ документите за наследството и, също е във влака. След редица перипетии завещанието е намерено.

Състав[редактиране | редактиране на кода]

Актьорски състав[редактиране | редактиране на кода]

Роля Изпълнител
Шарл дьо Зернов Васил Бакърджиев
детективът Шанте Кок Симеон Симеонов
Мери, богатата наследница Виола Йорданова
престъпникът Богомил Иванов
мичманът Васил Танчев
Виктория Михайлова
с участието на Варненската полиция

Екип[редактиране | редактиране на кода]

Режисьор Васил Бакърджиев
Сценарист Васил Бакърджиев
Оператор Симеон Симеонов
Музика и Звук Модната къща на П. Видинска

Любопитно[редактиране | редактиране на кода]

Филмът се рекламира като „първият български филм“, снет по „лихтонова система“ на „РКА“, а на друго място като „синхронизиран филм“).

Място на снимките: София и Варна.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]