Криминална психология

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Криминална психология е изследването на волята, мислите, намеренията и реакциите на престъпниците. Тя е свързана като поле с криминалната антропология. Изследването се задълбочава в това кое кара някой да извърши престъпление, но също така реакции след престъплението, бягство или поведение в съда. Криминалните психолози са често привиквани като свидетели (англосаксонско право) в правни случаи при което е необходимо да помогнат на съдебните заседатели да разберат „ума“ на престъпника. Някои видове психиатрия също се занимават с аспектите на криминалното поведение.

В литературата[редактиране | редактиране на кода]

Отношенията престъпление-мотивация и криминално действие-психология като тематика са застъпени и популярни като тема, като част от романите на т.нар. „Петокнижие“ на големия руски класически писател Фьодор Достоевски – „Престъпление и наказание“, „Идиот“, „Бесове“, „Юноша“ и „Братя Карамазови“. Достоевски се приема като най-дълбокия изследовател на човешката психика в проблемна политическа, социална и духовна среда и съответен криминален сюжет.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Criminal psychology в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​