Крокодилов варан
| Крокодилов варан | ||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||
Peters & Doria, 1878 | ||||||||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||
| Крокодилов варан в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Крокодиловият варан (Varanus salvadorii) е вид гущер от семейство Варанови (Varanidae).
Разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]
Видът е ендемичен за Нова Гвинея. Среща се както в щата Папуа Нова Гвинея, така и в индонезийския регион Западна Нова Гвинея. Живее в мангровите блата и крайбрежните дъждовни гори в югоизточната част на острова, но понякога излиза от тези райони по време на наводнения през дъждовните сезони.[2][3]
Той е застрашен поради обезлесяване и бракониерство. Гущерът се лови и одира жив от някои от туземците на острова за направата на барабани. Те го описват като зъл дух, който „се катери по дърветата, ходи изправен, диша огън и убива хора“, но племената твърдят, че гущера още дава предупреждения, ако наблизо има крокодили.[3][4][5]
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Това е най-големият гущер от Нова Гвинея и е един от най-дългите гущери в света, с размери до 244 cm.[6] Съобщава се, че образец с размери от 323 cm е бил хванат в Конедобу.[7]
Опашката на вида е изключително дълга, затова се твърди, че някои екземпляри надвишават дължината на най-големия гущер в света – комодския варан, въпреки че крокодиловия варан е с далеч по-малко тегло.[8][7][8][9]
Крокодиловият варан е дървесен гущер с тъмнозелено тяло, маркирано с ивици от жълтеникави петна.[10] Има характерна тъпа муцуна, дълги, прави и остри зъби, и изпъкнали и силно извити нокти. Както при всички останали варани и той има анатомични характеристики, които му позволяват да диша по-лесно при бягане, отколкото другите гущери, но този вид има дори по-голяма издръжливост от повечето други видове варани.[3]
Хранене[редактиране | редактиране на кода]
Зъбите му са по-добре адаптирани за сграбчване на бързо движеща се плячка от тези на повечето други варани. Храни се с птици, дребни бозайници, яйца и мърша.[2][3][11]
Новоизлюпените варанчета се хранят предимно с насекоми и малки влечуги.[2]
Размножаване[редактиране | редактиране на кода]
За размножаването и развитието му в дивата природа се знае много малко, понеже видът е труден за размножаване в плен. Снася от 4 до 12 яйца, в периода от октомври до януари, като размерите на яйцата могат да варират значително, явление, за което не е известно обяснение. Размерите им могат да варират от 7,5 × 3,4 cm до 10 × 4,5 cm, докато теглото им може да бъде от 43,3 до 60,8 грама. Повечето крокодилови варани поставени в плен са безплодни и са документирани само четири успешни разплода.[2][12] При излюпването малките варанчета са с дължина около 45 cm.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Varanus salvadorii (Peters & Doria, 1878). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ а б в г Horn, H-G. Varanus salvadorii // Varanoid Lizards of the World. Indiana University Press, 2004. ISBN 978-0-253-34366-6. p. 234 – 244. Посетен на 2008-11-24. (на английски)
- ↑ а б в г Bayless, Mark K. The Artellia: Dragons of the Trees // Reptiles 6 (6). June 1, 1998. p. 32 – 47. (на английски)
- ↑ Crocodile Monitor // Leeward Community College's Zoology 101. Honolulu Zoo. Архивиран от оригинала на 2008-10-04. Посетен на 2008-08-21. (на английски)
- ↑ Lizards: A Natural History of Some Uncommon Creatures--Extraordinary Chameleons, Iguanas, Geckos, and More. Stillwater, MN, Voyageur Press, 2002. ISBN 978-0-7603-2579-7. p. 140 – 141. (на английски)
- ↑ Varanus salvadorii // Архивиран от оригинала на 2003-11-07. Посетен на 2008-10-31.
- ↑ а б Wood, Gerald. The Guinness Book of Animal Facts and Feats. 1983. ISBN 978-0-85112-235-9.
- ↑ а б Sprackland, Robert George. Giant lizards. Neptune, NJ, T.F.H. Publications, 1992. ISBN 978-0-86622-634-9.
- ↑ Folkard, Claire. Guinness World Records 2003. Guinness World Records Ltd, 2003. ISBN 978-1-892051-17-2. с. 87.
- ↑ New Guinea Crocodile Monitor // Central Florida Zoo and Botanial Gardens. Архивиран от оригинала на 2008-05-28. Посетен на 2008-08-21. (на английски)
- ↑ Grzimek's Animal Life Encyclopedia. Detroit, Thomson/Gale, 2004. ISBN 978-0-7876-5362-0. p. 368. (на английски)
- ↑ Gressitt, J. Linsley. Biogeography and Ecology of New Guinea. Т. 2. Hague, W. Junk, 1982. ISBN 978-90-6193-094-5. p. 803 – 813. (на английски)