Крушевско благотворително братство
| Крушевско благотворително братство | |
 Квитанция на Крушевското македонско братство | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | благотворителна организация |
| Закрита | 1950 година |
| Положение | несъществуваща |
| Седалище | София |
| Езици | български |
| Ръководител | Спиридон Велев |
| Крушевско благотворително братство в Общомедия | |
Крушевското благотворително братство е патриотична и благотворителна обществена организация на македонски българи от района на град Крушево, съществувала в българската столица София.
История[редактиране | редактиране на кода]
Дружеството е създадено в края на XIX век (1899 г.) от 300 души членски състав.[1] Има кръгъл печат с изписана датата на основаване, както и знаме с ликът на Св. Пророк Илия, а от другата изображение с кьошка и част от корията на град Крушево. На Сретение Господне (15 февруари) се отбелязва патронния празник на братството.[2]
Към 1910 година негов председател е Топузов, подписал „Мемоар на Македонските братства в столицата до Славянски събор в София“.[3]
Делегати на учредителния събор на македонските бежански братства от ноември 1918 година са Велю Деспотов и Спиридон Велев.[4] Делегати на обединителния конгрес на СМЕО и МФРО от януари 1923 година са Александър Гърдановски, Владимир Бульов, Димитър Томалевски, И. Щабеков, С. Гърдановска, Кръстьо Велянов, Перикли Чилев, Стефан Баджов и Наум Гьондов.[5]
На 22 февруари 1925 година на общо събрание е избрано настоятелство в състав Иван Мицев (председател), Тома Кърчов (подпредседател), Никола Михайлов Кюркчиев (касиер), Никола Христов (секретар), Васил Клисаров (домакин) и съветници са Сотир Кунтев и Велю Горчулов.[6]
На общо събрание от 11 април 1926 година под председателството на Иван Мицев е приет новия устав на братството. В новото настоятелство влизат Никола Габровски (председател), Неделчо Неделков (подпредседател), Никола Милушев (секретар), Владимир Мицев (касиер), а Димитър Михайлов, Алексо Иванов и Велю Пецанов са съветници. Братството изгражда и собствен Братсвен дом със салон, гардероб и бюфет.[2]
Спиридон Велев е делегат от братството на Седмия конгрес на Съюза на македонските емигрантски организации от 1928 година.[7]
През 1936 година в ръководството на братството влизат Димитър Томов, Методи Станков, Христо Марков, Петър Баджов, Тома Пазов, Иван Накевски, Недялко Недялков, Георги Божанов, Тома Янакиев и Яким Горчилов. На 29 април 1938 година е избрано ново настоятелство с Христо Танушев (председател), Методи Станков (подпредседател), Панчо Стоянов (секретар), Ташко Кукев (касиер), Тома Янакиев и Теохар Михайлов са съветници. В контролната комисия влизат Георги Божинов и Димитър Мицев. Към братството се създава ефория, която да ръководи братствените имоти с председател Иван Наковски и членове Недялко Недялков, Никола Докторов и Атанас Баджов. Създадена е и Крушевска женска дружба „Св. Богородица“.[8] В нейното ръководство влизат Княгиня Милева Станоева (председател), Пара Христова Наумова (подпредседател), Мара Иванова Маркова (секретар), Йорданка Иванова Мицева (касиер), Коца Томова Кърчева, Анка Димитрова и Вера Методи Стойчева са съветнички. В контролната комисия са Траянка Ангелова Иванова (председател) и Вета Ташкова Зидарова (съветник).[9]
Дейци на братството са Петър Кръстев, син на Блаже Кръстев, Никола Божинов, Владимир Бульов, Наум Томалевски, Стефан Баджов и други.
През 1941 година председател на братството е Христо Танушев.[10]
Издания[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Колектив. Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944. Том 2. София, МНИ, 1995. с. 148.
- ↑ а б Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 571.
- ↑ Мемоар на Македонските братства в столицата до Славянски събор в София // Дебърски глас II (II). 28 юни 1910.
- ↑ Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война (1918 – 1924). София, Издателство на Българската академия на науките, 1993. ISBN 954-430-230-1. с. 65.
- ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
- ↑ Хроника // „Независима Македония“ III (102). София, СМЕО, 20 март 1925. с. 3.
- ↑ Важни свидетелства за разединениетона македонската емиграция през 1928 година // Сите българи заедно. Посетен на 28 юли 2021 г.
- ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 571 – 572.
- ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 573.
- ↑ ЦДА, ф.1960к, оп.1, а.е.32, л.2
