Велко Пецанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Велко Пецанов
български революционер
Велко Пецанов (прав) и Гаврил Николов в Битоля, 1912 г.
Велко Пецанов (прав) и Гаврил Николов в Битоля, 1912 г.

Роден
Починал

Велко (Велю) Пецанов или Пецан[1] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Пецанов е роден в Крушево, в Османската империя, днес Северна Македония. През Илинденско-Преображенското въстание е в четата на Марко Христов[3] и е ранен в сражението при местността Кале до Крушево. В 1904 година Пецанов е избран за член на околийския комитет на ВМОРО в Крушево.[2]

През 1926 година е избран за съветник на Крушевското благотворително братство.[4]

Умира в София.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 27.
  2. а б в Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 129.
  3. Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 33.
  4. Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 571.