Лари Фарнезе

Лар Фарнезе
	Лар Фарнезе
Автор	неизвестен
Година	II век
Материал	мрамор
Техника	скулптура
Размери	396 см
Местоположение	Национален археологически музей в Неапол, Неапол
	Лар Фарнезе в Общомедия

„Лар Фарнезе“ (на италиански: Lare Farnese), познат и като Genius populi romani, е мраморна скулптура висока 396 см, датирана от II век, с неизвестен автор, изложена в Национален археологически музей в Неапол, Италия.

История и Описание[редактиране | редактиране на кода]

Скулптурата, създадена в епохата на Адриан, представя млад мъж, чието облекло, състоящо се от тога и обувки с изображения на императори във военни дрехи, позволяват да бъде идентифициран като гений – дух-защитник на римския народ, който оказва благоприятно влияние върху всички аспекти на римското общество.

Предвид изключителния размер на скулптурата тя би трябвало да произхожда от важна обществена сграда. Цветята в лявата ръка на Лар са резултат от реставрация, извършена от Карло Албачини.

Първоначално се е смятало, че скулптурата е намерена в Баните на Каракала в Рим. Но тъй като Лар Фарнезе се вижда в рисунка на нидерландския художник Мартен ван Хемскерк, чиято дата предшества разкопките на римските бани, остава предположението, че скулптурата първоначално е била във Вила Мадама.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Carlo Gasparri (a cura di) – Le sculture Farnese. Storia e documenti – Napoli, 2007, ISBN 978-88-510-0358-6

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Genius populi romani в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.