Национален археологически музей в Неапол
Национален археологически музей Museo archeologico nazionale di Napoli | |
Музеи в Италия | |
Местоположение | Неапол |
---|---|
Тематика | археология |
Основан | 22 февруари 1816 |
Основател | Фердинанд I (Двете Сицилии) |
Работно време | 09.00 – 19.30 (почивни дни: сряда) |
Допълнителна информация | |
Директор | Паоло Джулиерини |
Адрес | пл. „Музео“ 19 |
Телефон | +39 081 4422 149 |
Сайт | museoarcheologiconapoli.it |
Национален археологически музей в Общомедия |
Националният археологически музей в Неапол (на италиански: Museo archeologico nazionale di Napoli) е сред най-значимите музеи в Неапол, Италия.
С най-богатото и ценно наследство на произведения на изкуството и артефакти от археологически интерес в Италия, той е нареждан сред най-важните археологически музеи в света, както и като най-важен по историята на Древен Рим. Има обща изложбена площ от 12 650 m2.
Сградата, в която се помещава музеят, е бившата сграда на Кралския университет (Палацо дели студи), построена през 1585 г. за нуждите на кавалерията. Сградата има определено архитектурно значение, тъй като е един от най-впечатляващите монументални дворци в Неапол. Тя е построен в района на древен некропол на гръцкия Неаполис – некрополът на Света Тереза.
Музеят се състои от три основни сектораː Колекция „Фарнезе“ съставена от археологически находки, намерени в Рим и околностите, Колекция „Помпей“, съставена от археологически находки, произхождащи от района на градовете, затрупани през 79 г. от Везувий, която е предимно част от колекцията на Бурбоните, и Египетската колекция, която по значение се нарежда на трето място в света, след тези на Египетския музей в Кайро и Египетския музей в Торино. Тези три основни сектора, както и други в музея, се състоят от частни колекции, придобити или дарени на града през цялата му история, като например в допълнение към гореспоменатите колекции „Фарнезе“ и „Бурбони“, трябва да се добавят и колекциите „Борджия“, „Сантаджело“, „Стивънс“, „Спинели“ и други.
Важното възстановяване и обновяване на сградата, започнато през 2012 г., ще позволи реализирането на глобална реорганизация на колекциите в съответствие с новите изложбени критерии, което ще позволи на колекции, които не са били изложени в продължение на десетилетия, да намерят постоянно място в музея. Експонати, с десетилетия изпълващи депозита на музея, като секцията Магна Греция, секцията „Куме“, съставена от гръцки вази, са три пъти повече от тези, които са изложени, като заемат три нива от в сутерена на сградата и едно на тавана.
През 2005 г. към музея е открита и секция „Стационе Неаполис“. В нейните малки помещения са изложени археологични находки, произлизащи от изкопите за тунелите на градското метро.
История[редактиране | редактиране на кода]
XVI век: Сграда за нуждите на кавалерията[редактиране | редактиране на кода]
Строителството на сградата започва през 1586 г. като сграда за нуждите на кавалерията. Изградена е непосредствено до градската стена на Неапол, която е минавала там, където в наши дни се намират арките на Галерията „Принцът на Неапол“. Сградата на кавалерията е била много по-малка от сегашната музейна сграда, а основният ѝ вход е бил от запад, на улица „Санта Тереза дей Скалци“, където и в наши дни се виждат част от стената и двете базалтови колони на входа. Работата по строителството е продължителна и бавна поради липсата на вода в района.
XVII век: Кралски университет[редактиране | редактиране на кода]
През 1612 г. вицекралят на Неапол дон Педро Фернандес де Кастро Анддаре и Португал решава да прехвърли в недовършената сграда Неаполитанския кралски университет, намиращ се в манастира „Сан Доменико Маджоре“, където от 1269 г. преподава Тома Аквински, а в края на XVI век учат Джордано Бруно и Томазо Кампанела. Реконструкцията е възложена на архитекта Джулио Чезаре Фонтана, като в плана на сградата са включен голям централен атриум, който да се отваря на юг (сегашният основен вход), затворен в дъното от голяма апсидна зала, предназначена за тържествени срещи и осветена от някои големи прозорци, а над атриума да бъде разположена голяма зала за библиотеката, симетрично разположени два четириъгълни двора, заобиколени от аркади, в които да се отворят различните аули.
XVIII век: Кралски музей на Бурбоните[редактиране | редактиране на кода]
През 1759 г. на престола на Кралство Неапол се възкачва Фердинанд IV. След като през 1767 г. изгонва йезуитите от кралството, през 1777 г. той окончателно премества Кралския унивеситет в бившия манастир „Салваторе“ и решава да прехвърли в освободената сграда Музей „Херкулан“ от двореца в Портичи, Музея „Фарнезе“ от двореца „Каподимонте“, както и Библиотеката и Школата за изящни изкуства.
Проектът е предвиждал ясно разделение между различните ядра в музея: Музеят „Херкулан“ около западния двор на приземния етаж и Музеят „Фарнезе“ в източния двор, докато помещенията на приземния етаж са били предназначени от едната страна за библиотекаря и за зала за реставрация, а от другата – за академиите. Големият салон на първия етаж е бил предназначен за библиотеката.
Между 1786 и 1788 г. Фердинанд IV успява, въпреки протестите и опозицията на папа Пий VI, да прехвърли от Рим в Неапол богатата и важна Колекция „Фарнезе“ с антики, наследени от баба му Изабела Фарнезе, което прехвърляне изисква проект за разширяване на музея.
През 1816 г. Фердинанд IV се връща в Неапол, вече като Фердинанд I де Бурбон, крал на Двете Сицилии, и на 22 февруари 1816 г. тържествено открива Кралския музей на Бурбоните. По този случай Антонио Канова изработва скулптура, изобразяваща краля, която в наши дни се намира в ниша над вътрешните стълби на музея.
Национален музей от 1861 г. [редактиране | редактиране на кода]
На 17 март 1861 г. е обявено Обединението на Италия. Същата година музеят става собственост на Държавата и приема името „Национален музей“.
Поради непрекъснатото нарастване на книгите, археологическите находки и произведенията на изкуството, за които пространството в музея на недостатъчно, между 1862 и 1864 г. се стига до решение да бъдат преместени академиите, като за целта са намерени други сгради в града. Така най-старият университет в света – Неаполитанският университет „Федерико II“, създаден на 5 юни 1224 г. от Фридрих II, и Академията за изящни изкуства в Неапол, създадена 1752 г. от Карлос III, намират своите настоящи сгради.
През 1888 г. граф Едуардо Лукези Пали дарява на Държавата своята богата и скъпа драматична библиотека, както и музикален архив, при условие че не напускат Неапол и че не бъдат разчленявани. През 1892 г. министър Паоло Бозели отделя зали 83, 84 и 85 за дарението на графа. Графът със свои средства реконструира залите, изографисва тавана и пренася дарението си в сградата на музея. Въпреки всичко, поради липса на пространство, през 1925 г. библиотеката, дарена от графа, е преместена с министерска заповед в Националната библиотека, намираща се в Кралския дворец в Неапол.
Сградата на музея почти не е засегната от бомбардировките в района между 1940 и 1943 г., със сигурност благодарение на специално боядисания за целта покрив, което прави невъзможно идентифицирането на целта. Въпреки предпазните мерки нацистите опитват да превземат музея, но археологът Амедео Маюри с риск за живота успява да спаси сградата. Във върховата фаза на войната, когато за четирите дни Неапол, единствен в Европа, се освобождава от нацистите само със собствени сили, защитата на музея се дължи единствено на Амедео Маюри, който се барикадира в музея и осуетява достъпа до него.
След края на войната възстановяването на музея е дълго и трудно. Статуите са затрупани под чували пълни с пясък, картините опаковани в каси, ценните малки предмети изпратени във Ватикана, Рим, a някои от картините, откраднати от нацистите и скрити в Залцбург, са върнати през 1947 г. Всичкото това национално богатство трябва да бъде разопаковано, почистено, реставрирано и изложено отново. Чак през 1953 г. всички експонати от музея са готови, за да бъдат изложени. През 1957 г. се взима решение картините да бъдат преместени в Музей „Каподимонте“. Опразнените зали са попълнени с множество археологически находки, изнесени от депозитите, и музеят става само археологически.
В продължение на няколко години е проведена усилена работа, за да се подобри оформлението на всички колекции с цел музеят да бъде напълно подреден, приличен и използваем за Oлимпиадата през 1960 г. – събитие, което ще привлече много посетители.
През всичките тези години на подреждане и оформление на музея паралелно е извършвана и друга дейност, невидима за посетителя, но изключително важна, а именно описване на инвентара, както изложения, така и този в депозитите.
Текущ изложбен критерий[редактиране | редактиране на кода]
Цялостната реорганизация на музея през последните години не само предвижда реорганизиране на отделните колекции, но и тяхното продуктивно експониране в сградата. Най-общо казано, от 2013 г. многобройните колекции на музея се събират в седем раздела (осем, ако се включи и външния Раздел „Неаполис“), подредени по следния начин:
Външен | Стационе Неаполис: археологически находки произлизащи от изкопите за тунелите на градското метро |
---|---|
Подземен | Египетска колекция |
Епиграфска колекция | |
Приземен етаж | Колекция „Фарнезе“: скулптури, бюстове и камеи (в галериите и залите на Източното крило) |
Колекция „Помпей“: статуи произхождащи от Помпей, Херкулан и от археологически обекти в Флегрейските полета (в галериите и залите на Западното крило) | |
Първи етаж | Колекция „Помпей“: мозайки |
Колекция „Помпей“: Таен кабинет | |
Нумизматика | |
Втори етаж | Залата на слънчевия часовник |
Колекция „Помпей“: фрески, глинени съдове, стъкла, керамика, сребро, слонова кост, находки от Храма на Изида в Помпей и Модел на Помпей (в галериите и залите на източното крило) | |
Топографски сектор с хронологична последователност: Праистория, Новокаменна епоха, Бронзова епоха, Желязна епоха, Куме, Иския Неаполис, Вилата на папирусите (в галериите и залите на Западното крило, външна страна) | |
Топографски сектор: Етруски, Итали в Кампания, Магна Греция (в галериите и залите на Западното крило, вътрешна страна) |
Отдели[редактиране | редактиране на кода]
Много от отделите на музея са родени от струпвания на археологически находки или дарения от малки колекции. По-долу е даден списък с археологически находки по тяхната принадлежност.
1. Колекция „Фарнезе“ – от Зала 1 до зала 29 вкл.
Скулптури от двореца „Кампо дей фиори“ – Зали 1 и 7
Скулптури от двореца „Фарнезе“ – от Зала 2 до Зала 6 вкл.
Скулптури от градините на Фарнезе и от Вила Мадама – Зала 8
Скулптури от Термите на Каракала – от Зала 11 до зала 16 вкл.
Скулптури от Вила Фарнезина – от Зала 25 до Зала 28 вкл.
Галерия на императорите – Зала 29
Камеи – зали 9 и 10
2. Колекция „Помпей“
Статуи от Кампания – Зали 35 и 45
Мозайки – от зала 57 до зала 61 вкл., и зали 63 и 64
Таен кабинет – зали 62 и 65
Фрески – от зала 66 до зала 87 вкл,
Сребърни съдове – зала 89
Слонова кост и керамика – зала 88
Бронзови съдове – зала 87
Стъклени съдове – зали 85 и 86
Храмът на Изида – от зала 79 до зала 84 вкл,
Вила на папрусите – от зала 114 до зала 117 вкл.
Модел на Помпей – зала 96
3. Топографска колекция
Праистория – Зала 127
Бронзова и Желязна епохи – Зала 127
Куме – Зала 126
Иския – зали 124 и 125
Неаполис – от зала 118 до зала 120 вкл.
Магна Греция – от зала 137 до зала 143 включително
Етруски и итали в Кампания – от зала 130 до зала 136 вкл.
4. Египетска колекция – от зала 18 до зала 23 вкл.
5. Епиграфска колекция – от зала 150 до зала 155 вкл.
6. Нумизматична колекция – от зала 51 до зала 56 вкл.
7. Залата на слънчевия часовник
8. Стационе Неаполис – намира се извън сградата на музея
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
- Каталог на мозайките, изложени в Националния археологически музей, Неапол
- Каталог на статуите от Колекция „Фарнезе“, изложени в Националния археологически музей, Неапол
- Каталог на фреските, изложени в Тайния кабинет на Националния археологически музей, Неапол
- Колекция „Фарнезе“
- Неапол
- Неаполитанско кралство
- Кралство на двете Сицилии
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Giovanbattista Finati – Il Regal Museo Borbonico – tomi I-III, presso Giovanni De Bonis, Napoli 1819 – 1823
- (FR) Domenico Morelli – Musée Royal Bourbon – Naples 1835
- Arnold Ruesch (a cura di) – Guida illustrata del Museo Nazionale di Napoli, approvata dal Ministero della Pubblica Istruzione – Napoli 1908
- Alfonso De Franciscis – Il Museo Nazionale di Napoli – Di Mauro, Cava dei Tirreni-Napoli 1963
- Stefano De Caro (a cura di) – Il Museo archeologico nazionale di Napoli – Electa, Napoli 1994, ISBN 88-435-4790-9 (guida corposa)
- Nadia Barrella – I grandi musei di Napoli – Newton Compton Editori, Roma 1996, ISBN 88-8183-462-6
- Rosanna Cappelli, Stefano De Caro – Il Museo Archeologico Nazionale di Napoli (Guida rapida) – Electa, Napoli 1999, ISBN 88-510-0112-X (guida tascabile)
- Stefano De Caro – Museo Archeologico Nazionale – Electa Napoli 2001, ISBN 978-88-510-0403-3 (volume patinato)
- AA.VV. – Il Museo Archeologico Nazionale di Napoli. Guida – Electa Napoli 2009, ISBN 978-88-510-0591-7 (la guida maneggevole più recente)
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Museo archeologico nazionale di Napoli в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|