Лиляна Коробка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лиляна Коробка
Liliana Corobca
Лиляна Коробка, 2022 г.
Лиляна Коробка, 2022 г.
Родена10 октомври 1975 г. (48 г.)
Професияписател, преводач, литературовед
Националност СССР
 Румъния
Активен период2003 –
Жанрдрама, документалистика
Уебсайт

Лиляна Коробка (на румънски: Liliana Corobca) е молдовско-румънска литературоведка, преводачка и писателка.[1]

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Лиляна Коробка е родена на 10 октомври 1975 г. в село Сасени, район Кълъраш, Молдовска ССР, СССР. В периода 1992 – 1997 г. следва филология в румънско-латинската секция на литературния факултет на Държавния университет на Молдова. Специализира германистика в „Гьоте институт“ в Букурещ през 1997 г. После прави аспирантура в Университета в Букурещ, където през 2001 г. получава докторска степен степен по филология (с научен директор: проф. Николае Манолеску) с дисертация на тема: „Характерът в междувоенния румънски роман“.[2][1][3]

В периода 2002 – 2012 г. работи като редактор в Института за литературна история и теория „Джордж Калинеску“ в Букурещ, и като експерт в областта на румънското изгнание и изследовател в Института за разследване на престъпленията на комунизма и паметта на румънското изгнание. Авторка и редакторка е на няколко книги за цензурата и изданията в изгнание. В периода 2004 – 2007 г. преподава следвоенна румънска литература в изгнание в университета в Плоещ.[2][1][3]

Първият ѝ роман „Много черно“ (Negrissimo) е издаден през 2003 г. в списанието „Литературна Румъния“ (Romania literara). През 2004 г. получава романът получава наградата „Прометей“ за дебют на списанието и наградата за дебют на Съюза на писателите на Република Молдова.[2][1]

През 2013 г. е издаден романът ѝ „Детска земя“ (Kinderland). Той представя историята на дванадесетгодишната Кристина, която е принудена да стане „майка“ на двете си по-малки братя и сестри, когато родителите ѝ заминават да работят в чужбина, за да печелят пари. Книга за жестокостта и нежността, за болката и ласката, отчаянието и надеждата – за земята на зрелите деца. Романът получава наградата за проза на Румънското радио, а през 2014 г. Кристалната награда на Международния фестивал Виленица.[2][1]

Писателката получава стипендии и творчески резидентури в Германия (Щутгарт и Умгебунг, октомври 2009 г. – септември 2010 г.), Австрия (Полен, април 2011 г. – декември 2011 г.), Полша и Франция. От 2007 г. е член на Съюза на румънските писатели, а от 2017 г. е член на ПЕН клуб Румъния.[3]

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

Самостоятелни романи[редактиране | редактиране на кода]

  • Negrissimo (2003)[2]
  • Un an în paradis (2005)
  • Kinderland (2013)
  • Imperiul fetelor bătrâne (2015)
  • Caiet de cenzor (2017)
  • Capătul drumului (2018)
  • Buburuza (2019)
  • Ionesco: elegii pentru noul rinocer (2020)

Документалистика[редактиране | редактиране на кода]

  • Personajul în romanul românesc intebelic (2003)[2]
  • Controlul cărții : : cenzura literaturii în regimul comunist din România (2014) – награда „Димитрие Ончул“

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Liliana Corobca в Уикипедия на румънски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​