Луи дьо Фюнес

Луи дьо Фюнес
Луи дьо Фюнес, като полицай Крюшо. Инспектор Крюшо, за пръв път се появява на екран през 1964 г. във филма „Полицаят от Сен Тропе“
Роден	31 юли 1914 г. Курбевоа, Франция
Починал	27 януари 1983 г.  (на 68 години) Нант, Франция

Луи дьо Фюнес (на френски: Louis Germain David de Funès de Galarza, Луѝ Жермѐн Давѝд дьо Фюнѐс дьо Галарза̀, от испански Давид де Фунес де Галарса) е френски филмов и драматичен актьор-комик, киносценарист и кинорежисьор. Роден е на 31 юли 1914 г. в Курбевоа, предградие (град-сателит) на Париж. Починал на 27 януари 1983 г. в Нант. Снимал се е в 152 филма, написал е сценариите на 6 и е режисьор на 1 ("Скъперникът").

Семеен живот

Луи дьо Финес е роден в семейството на испански аристократи от град Севиля. Баща му Карлос де Фунес де Галарса е бил професионален юрист. На 22 септември 1943 г. Луи дьо Фюнес се жени за Жан Мопасан, племенница на Ги дьо Мопасан. От брака си имат двама сина - Оливие дьо Фюнес, киноактьор и Патрик дьо Фюнес, лекар.

Кариера

Дворецът на Луи дьо Фюнес "Дьо Клермон" в Льо Селие

Луи отначало започва работа като комик в парижките нощни клубове и в радиото. Същевременно сериозно се занимава и със свирене на пиано. При първите си стъпки в кинематографията Луи се записва на драматически курсове "Симон" ("Simon"). Там той играе предимно романтични роли, които обаче не са му присърце. Така той отново се връща към свиренето на пиано. Както пише в пресата и по-точно "ТВ Парк": "Луи дьо Фюнес в живота си бил тих и тъжен". Това може да се разбере. Започва да се занимава със счетоводство, после станал кожухар, чистач на обувки, занимавал се e и с търговия. Така на 27 години попада в театъра като декоратор. С времето получил и роли в някои оперети. След 30-тата си годишнина дебютира и на екрана през 1946 г. във филма „Изкушението на Барбизон“. Появява се в епизодични роли в 75 филма преди да бъде забелязан за първи път. Това се случва с комедията "Ни чул, ни видял" през 1958 г. когато Луи бил вече на 44 години, но показва качества на уникален комик. След премиерата на „Ни чул, ни видял“ влиятелният френски вестник ”Франс Диманш” провъзгласява Луи дьо Фюнес за ”най-смешния актьор на Франция, който нито е млад, нито е романтичен, нито е хубав, нито има коса... Но жена му още не се е развела с него, даже напротив — винаги присъства на снимачната площадка. Изглежда мосю Фюнес не може да се снима без нея.”

Гробът на Луи дьо Фюнес в Льо Селие

В интервю за "Телевизия 7 дни" ("Tele 7 jours") през 1971 г. Луи описва своята кариера: "Не съжалявам за късното развитие на кариерата си. Този факт ми помага да разбера по-добре професията си. Когато бях още неизвестен, боядисвах декори, играех малките роли, които ми възлагаха. Получавах такива образи, които нямаха нищо комично в себе си, без което аз не бих могъл да направя кариера. Затова предпочетох да започна отначало и не бих се отказал от този път". През 60-те години на XX век дьо Фюнес се снима в знаменитата трилогия "Фантомас" на Андре Юнбел и в "Голямата разходка" и "Глупакът" на Жерар Ури. Тези два филма били гледани в Париж от повече от 2 милиона зрители. Още повече, че в тях на Фюнес партнира другият знаменит комик - Бурвил. През 1964 г. Луи дьо Фюнес се снима в "Полицаят от Сен Тропе", който положил началото на поредицата от филми с полицая Крюшо и неговата бригада. Почти двадесет години — от 1964 до 1982 г. Фюнес радва публиката в шест серии с приключенията на полицая Крюшо. Историята за появата на инспектор Крюшо на екрана е следната: през 1963 г. Ришар Балдучи, сценарист, който прекарва ваканцията си в Сен Тропе, станал жертва на кражба като му откраднали камерата. За да подаде жалба, той се отправя в местната жандармерия, където обаче не могли да му помогнат. И така Балдучи заедно с режисьора Жан Жиро пише сценарий за жандармерията на Крюшо от Сен Тропе. Фюнес често снима с Жиро. Освен поредицата за Сен Тропе, Жиро снима и следните филми с Луи дьо Фюнес: "Голямата ваканция" (1968), "Скъперникът" (1980) и "Зелева супа" (1981). През 1982 г. Луи и Мишел Галабрю в ролята на адютанта Жербер, се снимат в последния филм на Жан Жиро "Полицаят и полицайките". По време на снимките на филма Жан Жиро умира. Филма завършва помощник-режисьорът Тони Абоянц. В самото начало на 70-те години Луи дьо Фюнес се снима много активно. Известни филми от този период са "Човекът оркестър" (1970), "Полицаят се пенсионира" (1970), "Лудостта на величията" (1972), "Приключенията на равина Жакоб" (1973). На 15 март 1973 г. в ресторант "При Максим" удостояват Луи дьо Фюнес със званието "Рицар на почетния легион", с което обаче започва черният период в живота на актьора. Той практически спира да се снима, разболява се тежко. Получава два инфаркта през март 1975 г. В това време Жерар Ури планира да снима филм с участието на Луи "Крокодил", но проектът така и не се осъществява. Популярността на Фюнес започва да угасва. "Tv Park" пише: "Тъкмо когато Луи окончателно реши да изостави киното, да продаде къщата си в Париж, да замине завинаги в имението си в Нант и да отглежда цветя и пише мемоари, Клод Зиди кани актьора за участие в "Крилце или кълка". Отначало Луи отказва, но скоро по време на кардиографско изследване му хрумнало, че докато сърдечната линия все още е крива, значи нищо не е свършено. Връща се в Париж и се възвръща към комичния си образ. През цялото време на снимките на филма Луи дьо Фюнес остава под лекарско наблюдение. Получава много предложения от театъра, но когато го попитали желае ли да се занимава с театър, Луи отговаря: "Това не е моето амплоа". Самият Луи казва: "Не обичам шумотевицата, имам малко приятели. През цялото си свободно време почивам от празниците и хората, обичам да почивам със семейството си". В личния си живот Луи е по-скоро тих и скромен. Като аристократ, който обожава жена си и къщата си в Нант, Луи живее не като в 60-те години, а като в 19 век. Не обичал да шофира, но често ходел на риболов и отглеждал рози. Заедно с Луи дьо Фюнес се снима и неговият син Оливие. Трябва да се отбележи, че Оливие не обичал особено това занимание, но заради волята на баща си той продължава да се занимава с кино още известно време. В резултат Оливие се снима в шест филма, след което започва да се занимава с авиация и впоследствие става летец. Луи дьо Фюнес е сценарист на филмите "Зелева супа" (1981), "Замразеният" (1969), "Оскар" (1967) и "Големият ресторант" (1967). Режисьор е на "Скъперникът", (който има награда "Сезар" през 1979 г. за творчество), където изиграва незабравимата роля на скъперника Арпагон. Скоро след приключването на снимките на "Полицаят и полицайките" на 27 януари 1983 г. Луи умира в дома си в Нант от инфаркт. Погребан е в съседното на Нант градче Льо Селие.

Избрана филмография

Луи дьо Фюнес по време на снимките на "Полицаят и извънземните" през 1978 г.

• „Изкушението на Барбизон“ (1946)
• „Бонифас сомнамбула“ (1951)
• „Животът на един почтен човек” (1953)
• „Мъжете мислят само за това” (1953)
• „Ах, тези прекрасни вакханки“ (1954)
• „Татко, мама, прислужницата и аз“ (1954)
• „Татко, мама, моята жена и аз“ (1955)
• „Добър ден, усмивка!“ (1956)
• „Децата на глупците“ (1956)
• „Преминаване през Париж” (1956)
• „Шило в торба“ (1957)
• „Ни чул, ни видял“ (1958)
• „Такси, циганска количка и корида” (1958)
• „Тото в Мадрид“ (1959)
• „Данъчният дълг“ (1959)
• „Някои го предпочитат...студено“ (1960)
• „Железницата“ (1960)
• „Капитан Фракас“ (1961)
• „Прекрасната американка“ (1961)
• „Нещо във водата“ (1961)
• „Дяволът и десетте божи заповеди“ (1962)
• „Един великолепен господин aka Бонвиваните“ (1962)
• „Отиваме в Дювал“ (1962)
• „Щастливците“ (1963)
• „Женихът“ (1963)
• „Верижна реакция“ (1963)
• „Големият банков обир“ (1964)
• „Игра в сандък“ (1963)
• „Мишка сред мъже“ (1964)
• „Полицаят от Сен Тропе“ (1964)
• „Фантомас“ (1964)
• „Глупакът“ (1965)
• „Важни персони“ (1965)
• „Полицаят в Ню Йорк“ (1965)
• „Фантомас се развихря“ (1965)
• „Големият ресторант“ (1966)
• „Голямата разходка“ (1966)
• „Фантомас срещу Скотланд Ярд“ (1967)
• „Голямата ваканция“ (1967)
• „Оскар“ (1967)
• „Малкият гмурец“ (1968)
• „Татуираният“, също и като „Броненосецът“ (1968)
• „Полицаят се жени“ (1968)
• „Замразеният“ (1969)
• „Човекът оркестър“ (1970)
• „Полицаят се пенсионира“ (1970)
• „Кацнал на едно дърво“ (1971)
• „Джо“ (1971)
• „Лудостта на величията“ (1971)
• „Приключенията на равина Жакоб“ (1973)
• „Крилце или кълка“ (1976)
• „Раздорът“ (1978)
• „Полицаят и извънземните“ (1979)
• „Скъперникът“ (1980)
• „Зелева супа“ (1981)
• „Полицаят и полицайките“ (1982)

Външни препратки

• Официален сайт на Луи дьо Фюнес
• Луи дьо Фюнес в Internet Movie Database