Луна 19

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Луна 19
Луна 19
Апаратът Луна 19
Общи данни
По програма на Космическа програма на СССР
Основни изпълнители Конструкторско бюро Лавочкин
Тип автоматичен
Основни цели изследване на Луната
Орбита/траектория орбита около Луната
Запуск 28 септември 1971 г.
Байконур
Стартова установка Протон 8K82K с Блок Д
Маса 5700 kg
Важни събития влизане в окололунна орбита
Продължителност 388 дни
Международно означение {{{COSPAR}}}
Оборудване
  • стерео-камера
  • гама-спектрометър
  • радарен-висотомер
  • микрометеоритен детектор
  • магнетометър
  • детектор на космични лъчи
  • радиационен детектор

Луна 19 е апарат, изстрелян от СССР по програмата Луна с цел изследване на Луната. Основните цели на мисията са изследване на гравитационното поле на Луната, както и радиационната среда, интензивността на гама-лъчението и слънчевия вятър в окололунното пространство. Заснети са множество снимки на повърхността от орбита.

Луна 19 е първият от новото поколение апарати на конструкторското бюро Лавочкин, базирани на Луна 16, при които Луноходът е заменен с херметизиран отсек с инструменти.

Апаратът е ускорен по тракетория към Луната от паркова околоземна орбита на 28 септември 1971 г. и влиза в орбита около Луната на 2 октомври след две корекции на курса. Първоначалната орбита е кръгова на 140 km височина и с 40,58° инклинация.

Извършено е заснимане на планинските местности на южни ширини от 30° до 60° и източни дължини от 20° до 80°. Изследвана е формата и интензивността на лунното магнитно поле. Проведени са координирани изследвания с Венера 7 и 8, както и с Марс 2 и 3 с цел изследване на слънчевия вятър.

Последната радиосесия е проведена през октомври 1972 г, след извършване на над 4000 орбити.