Луна 19

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Луна 19
Луна 19
Апаратът Луна 19
Общи данни
По програма на Космическа програма на СССР
Основни изпълнители Конструкторско бюро Лавочкин
Тип автоматичен
Основни цели изследване на Луната
Дата на изстрелване 28 септември 1971 г.
Байконур
Стартова установка Протон 8K82K с Блок Д
Маса 5700 kg
Орбита/траектория орбита около Луната
Важни събития влизане в окололунна орбита
Продължителност 388 дни
Оборудване
*стерео-камера
  • гама-спектрометър
  • радарен-висотомер
  • микрометеоритен детектор
  • магнетометър
  • детектор на космични лъчи
  • радиационен детектор
Луна 19 в Общомедия

Луна 19 е апарат, изстрелян от СССР по програмата Луна с цел изследване на Луната.

Основните цели на мисията са изследване на гравитационното поле на Луната, както и радиационната среда, интензивността на гама-лъчението и слънчевия вятър в окололунното пространство.

Заснети са множество снимки на повърхността от орбита.

Луна 19 е първият от новото поколение апарати на конструкторското бюро Лавочкин, базирани на Луна 16, при които Луноходът е заменен с херметизиран отсек с инструменти.

Апаратът е ускорен по тракетория към Луната от паркова околоземна орбита на 28 септември 1971 г. и влиза в орбита около Луната на 2 октомври след две корекции на курса.

Първоначалната орбита е кръгова на 140 km височина и с 40,58° инклинация.

Извършено е заснимане на планинските местности на южни ширини от 30° до 60° и източни дължини от 20° до 80°.

Изследвана е формата и интензивността на лунното магнитно поле.

Проведени са координирани изследвания с Венера 7 и 8, както и с Марс 2 и 3 с цел изследване на слънчевия вятър.

Последната радиосесия е проведена през октомври 1972 г, след извършване на над 4000 орбити.