Люспеници

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Pholidota пренасочва насам. За рода орхидеи вижте Pholidota (растение).

Люспеници
Pangolin borneo.jpg
Малайски панголин (Manis javanica)
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Pholidota Люспеници
семейство: Manidae Панголини
род: Manis Люспеници
Научно наименование
Уикивидове Pholidota
Weber, 1904
Уикивидове Manidae
Gray, 1821
Уикивидове Manis
Linnaeus, 1758
Разпространение
Manis ranges.png
Видове
Обхват на вкаменелости
палеоцен – настояще

Люспениците (Pholidota), наричани още панголини, са уникални плацентни бозайници покрити с броня от кератинови люспи наподобявайки шишарка от смърч, заради което в българската литература са известни още като представители на единственото запазило се до наши дни семейство Шишарковидни люспеници (Manidae) от разред Гущероподобни люспеници (Pholidota)[1].

Разпространение и местообитания[редактиране | edit source]

Люспениците се срещат в Африка, на юг от Сахара и в тропичните гори на Азия. Докато азиатските панголини водят дървесен начин на живот, в Африка няколко вида обитават саваните, като нощем търсят храна на земята, а през деня се крият в подземни дупки.

Физическа характеристика[редактиране | edit source]

Степен люспеник (Manis temminckii) свит на кълбо

Тялото на тези животни е покрито с твърди, препокриващи се люспи от кератин и редки косми. Наименованието панголин идва от малайската дума pengguling, която означава този който се свива на кълбо. Когато бъдат нападнати панголините се свиват на кълбо и покривайки с опашка главата си се превръщат в непробиваема бронирана топка. Освен това люспите им имат остри като бръснач ръбове и наежвайки ги животното може да причини сериозни порезни рани.

На големина различните видове люспеници достигат от 30 см. до 1 м. дължина на тялото (без опашката), като женските са малко по-дребни от мъжките. Тялото им е издължено с къси крака и малка глава с издължена муцуна и голям нос, за сметка на малките очи и почти незабележими уши. Люспестата им опашка е дълга почти колкото тялото (при Дългоопашатия люспеник повече) и широка, тъй като основното ѝ предназначение е да покрива недобре защитената коремна област и главата, когато животното се свие на кълбо. Всъщност при някои видове броят на опашните прешлени достига 47, което е своеобразен рекорд сред бозайниците. Освен това при повечето дървесни видове опашката е и хватателна, т.е. може да се увива около клоните служи като пети крайник. Люспениците имат дълги, дъговидно извити и здрави нокти, особено на предните лапи, с които се катерят, белят дървесна кора или ровят в търсене на храна. Земните видове ходят подвивайки дългите си нокти на предните лапи за да не пречат и да не се протриват.

Панголините имат изключително дълъг, гъвкав и лепкав език с който ловят насекоми (предимно мравки и термити) достигайки надълбоко в техните дупки, подобно на мравоядите. Този уникален език не е прикрепен към подезичната кост и продължението на основата му достига чак до гръдната кухина, между гръдната кост и трахеята. Големите люспеници могат да разтягат езика си до 40 см. дължина при 0,5 см. дебелина на езика. В гърдите си имат и огромна слюнчена жлеза, която отделя лепкавата слюнка необходима за лова на мравки. Тези животни нямат зъби и не дъвчат храната си. Затова в стомаха си имат специален дял покрит с рогова обвивка и дори рогови зъби за смилане на твърдата храна, което се подпомага и от поглъщаните от животното песъчинки и камъчета (подобно на воденичката при птиците).

Друга особеност на панголините е, че при аналния си отвор имат специална жлеза отделяща миризлив секрет със защитна цел, подобно на скунксовете.

Макар да изглеждат примитивни, панголините всъщност имат силно развит дял на мозъка свързан с намирането на решения. Те се справят забележително добре не само с намирането на храна и избора на защитна реакция срещу различни хищници, но и в плен са изключително изобретателни бегълци.

Начин на живот и хранене[редактиране | edit source]

Панголините, с някои изключения, са активни през нощта, разчитайки преди всичко на доброто си обоняние в търсенето на храна. Намирайки мравуняк го разкопават с яките си нокти и изблизват мравките и техните ларви, бидейки защитени от ухапвания благодарение на бронята си. Дървесните видове съответно търсят насекоми белейки кората на дърветата. През деня спят свити на кълбо в гъсталаци, дървесни хралупи или подземни дупки. Земните люспеници са в състояние сами да си изкопаят дупка, но обикновено използват изоставени бърлоги на брадавичести свине или тръбозъби. Панголините са и добри плувци.

Размножаване[редактиране | edit source]

След 120-150 дневна бременност африканските люспеници раждат по едно малко, а азиатските им събратя от едно до три. Люспите на новородените са меки, втвърдявайки се с възрастта. Малките на земните люспеници остават в бърлогата през първите 2 до 4 седмици от живота си, докато при дървесните видове майката носи малките си вкопчени в опашката ѝ. Бозаят до около 3-месечна възраст, а полово зрели стават на 2 години.

Панголините и хората[редактиране | edit source]

В Африка и Китай месото на тези животни се цени високо от местното население. Освен това китайците смятат, че люспите от панголин спомагат спадането на оттоци, подобряват кръвообръщението и увеличават кърмата на майките. Освен лова, заплаха за панголините представлява и изсичането на родните им гори, а африканските земни люспеници често загиват в горски пожари.

Класификация[редактиране | edit source]

В по-старата научна литература люспениците се отнасят заедно с тръбозъбите към Непълнозъбите (Edentata), но вече се отделят в самостоятелен разред Pholidota, с едно оцеляло до днес семейство Manidae и един род Manis с 8 вида.


Дългоопашат люспеник
  • разред Pholidota - Люспеници
    • семейство Manidae - Панголини

Източници[редактиране | edit source]

  1. Марков, Георги. Бозайници. Наука и изкуство. София, 1988, с. 144