Магнокс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Схема на ядрен реактор тип "Магнокс"

Магнокс (английски:Magnox) е вид остарял британски ядрен реактор, употребяван и за производство на ток, и за производство на плутоний за атомни бомби. Името му произлиза от сплавта, с която са облицовани касетите с гориво в реактора.

Описание[редактиране | edit source]

Реакторите от тип "Магнокс" използват графитен забавител. Характерното за тях е, че работят с естествен уран (т.е. необогатен). Контролните пръти са направени от сплав на стомана и бор. Охлажда се чрез въглероден диоксид, което изключва възможността от парна експлозия в случай на разтопяване на активната зона на реактора. Първите модели на реактора имат външен топлообменник (извън самия реактор). Така количествата гама-лъчи и алфа-частици, излъчвани от реактора са значителни и работещите около реактора са пряко изложени на радиационно облъчване. По-новите модели нямат такъв проблем.

От средата на 50-те години досега са построени общо 11 АЕЦ, използващи реактори "Магнокс" (с общо 26 реактора). Един реактор е бил изнесен за Италия и друг за Япония. Северна Корея също разработва свой реактор тип "Магнокс", базиращ се на британската конструкция, и има още два, вече построени. Днес функционират само две АЕЦ с такива реактори - едната се намира в Олдбъри и ще бъде закрита през 2008 година, а другата е в Уайлфа и ще бъде закрита през 2010 година.

Характеристики[редактиране | edit source]

Реакторите "Магнокс" са с ниска производителност на електричество - в по-ранните модели тя е едва 50 МВт, а в по-новите модели достига до 250 МВт. Това се дължи на сплавта, използвана за облицовката на вътрешността на реактора. Думата Магнокс произлиза от английското съкращение "Magnesium non-oxidising" (букв. "Неоксидиращ магнезий"). Това е сплав на магнезий с малки количества алуминий и други метали. Тя е с много ниско поглъщане на неутрони, но има три големи недостатъка:

  • има ниска температура на топене, което ограничава максималната температурна ефективност на активната зона, следователно ограничава и производителността на реактора като цяло;
  • реагира с вода, което означава, че не може да бъде използвана за дългосрочно складиране на отработено гориво;
  • произвежда се изключително трудно, което оскъпява производството на целия реактор.

Производството на този тип реактори вече е прекратено.