Мадам Бътерфлай
| Мадам Бътерфлай | |
 Оригинална обява за операта | |
| Композитор | Джакомо Пучини |
|---|---|
| Либретист | Луиджи Илика Джузепе Джакоза |
| Основа | „Мадам Бътерфлай“ от Дейвид Беласко |
| Действия | 2 или 3 |
| Премиера | 17 февруари 1904 г. Ла Скала, Милано |
| Мадам Бътерфлай в Общомедия | |
„Мадам Бътерфлай“ (на италиански: Madama Butterfly), известна и като „Чо-Чо-сан“, е трагическа опера на италианския композитор Джакомо Пучини. Либретото е на Луиджи Илика (1859 – 1919) и Джузепе Джакоза (1847 – 1906) по драмата на Дейвид Беласко „Мадам Бътерфлай“. Нейната литературна основа е едноименната новела на Джон Лутър Лонг.
Пучини създава няколко версии на операта. Първоначалната е в две действия и нейната световна премиера на 17 февруари 1904 г. в Ла Скала претърпява неуспех. Композиторът и либретистите преработват операта, при което твърде продължителното второ действие се разделя на две части. Този вариант се представя за първи път на 28 май 1904 в Бреша и има голям успех. През 1906 г. в операта отново се внасят промени, последните поправки се правят през 1907 г. Окончателната версия на „Мадам Бътерфлай“ се състои от три действия, тя се приема като „стандартна“ и се поставя най-често.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
През лятото на 1900 г. Пучини е в Лондон за премиерата на своята опера „Тоска“. Там на 21 юни посещава едноактната пиеса „Мадам Бътерфлай“ на американския драматург и театрален продуцент Дейвид Беласко (David Belasco). В основата на пиесата е едноименната новела на Джон Лутър Лонг (John Luther Long).[2] Композиторът харесва драматичната и екзотична тема и след известно време моли своя издател Джулио Рикорди да осигури правата за създаване на опера. Либретото за нея е поръчано на Луиджи Илика и Джузепе Джакоза, които имат опит в сътрудничеството си с Пучини за предишните му няколко опери. Работата започва в началото на 1901 г. – Пучини изучава японска музика с помощта на съпругата на японския посланик в Италия Илика. Както и при другите си опери Пучини има напрегнати отношения с либретистите - той затруднява тяхната работа с честите си намеси и внасянето на промени във вече готов текст. Така той изцяло премахва един акт, в който действието се развива в американското консулство.[3][4]
Първите музикални чернови се появяват още през 1901 г. Към края на 1902 г. голяма част от музиката на операта е готова, но на 25 февруари 1903 г. Пучини преживява тежка автомобилна катастрофа. Лечението му продължава няколко месеца, намесват се и семейни проблеми, налага се отлагане на премиерата.
Първото представление на „Мадам Бътерфлай“ е на 17 февруари 1904 г. в Ла Скала. Тази премиера претърпява катастрофален провал. Въпреки големите очаквания на Пучини и неговата убеденост в успеха на операта, публиката не харесва нито музиката, нито сюжета, нито изпълнителите и реагира бурно с викове, освиркване и подигравки. Оценките в пресата са малко по-вежливи. Потиснат от случилото се, Пучини се оттегля от операта. Той отменя второто запланувано представление в Ла Скала, Рикорди заплаща неустойката. Има предположение, че провалът на операта е бил организиран от завистливите съперници на композитора, подобно на случая с операта на Росини „Севилският бръснар“. Рикорди е убеден, че фиаското е подготвено, тъй като публиката започва да вика и шуми от самото начало на представлението. Вероятно Пучини също е имал такива подозрения. Независимо от това, заедно с либретистите той преработва операта, като внася промени в либретото и персонажите и разделя твърде дългия втори акт на две части. На 28 май 1904 в Бреша, три месеца след провала в Ла Скала, Пучини представя новата версия на своята операта и преживява триумфален успех. През 1905 и 1906 г. композиторът отново се връща към „Мадам Бътерфлай“ и прави корекции. Окончателният вариант на операта се публикува от издателството на Рикорди през 1907 г. Той се оценява като „стандартна“ версия на операта и се използва при повечето постановки. Освен рядко изпълняваната първоначална двуактна версия на операта другите нейни варианти са в три действия или в две действия и две сцени.[3][4][5][6][7][8]
Премиерни постановки[редактиране | редактиране на кода]
След премиерата на ревизираната версия на Мадам Бътерфлай в Бреша операта се представя на световните сцени с неизменен успех.[7]
- 17 февруари 1904 г. в Ла Скала, Милано, двуактна версия, диригент Клеофонте Кампанини (Cleofonte Campanini), в ролята на Чо-Чо-Сан италианското сопрано Розина Сторкио (Rosina Storchio). Пучини присъства.
- 28 май 1904, Teatro Grande, Бреша, версията е с разделено на две части второ действие, диригент е Клеофонте Кампанини, в ролята на Чо-Чо-Сан украинската певица Соломия Крушелницка. Пучини присъства.
- 2 юли 1904 г., Teatro de la Opera, Буенос Айрес, диригент Артуро Тосканини, в ролята на Чо-Чо-Сан Розина Сторкио.
- 19 декември 1904 г., Teatro Zizinia, Александрия, в ролята на Чо-Чо-Сан Анжелика Пандолфини (Angelica Pandolfini).
- 10 юли 1905, Кралска опера, Лондон, диригент Клеофонте Кампанини, в ролята на Чо-Чо-Сан Еми Дестин (Emmy Destinn), Пинкертон – Енрико Карузо.
- 28 декември 1906 г., Париж, Опера Комик (Opéra-Comique), диригент Франсоа Рулман (François Rühlmann), в ролята на Чо-Чо-Сан Маргерит Каре Жиро (Marguerite Carré Giraud). Пучини присъства.
- 11 февруари 1907 г., Метрополитън Опера, Ню Йорк, диригент Артуро Виня (Arturo Vigna), в ролята на Чо-Чо-Сан Жералдин Фарар (Geraldine Farrar), Пинкертон – Енрико Карузо. Пучини присъства.
- 4 януари 1913 г., Мариински театър, Санкт Петербург, на руски език.[9]
В България „Мадам Бътерфлай“ се изнася за първи път в София през 1924 г. Диригент е Мойсей Златин, режисьор Николай Веков [10]
Съдържание[редактиране | редактиране на кода]
Съдържанието се дава според версията, при която операта е в две действия, второто действие има две картини.
Действащи лица[редактиране | редактиране на кода]
| Роля | Партия | |
|---|---|---|
| Мадам Бътерфлай (Чо-Чо-сан), гейша | сопран | |
| Сузуки, прислужница | мецосопран | |
| Бенджамин Франклин Пинкертон, лейтенант от ВМС на САЩ | тенор | |
| Шарплес, консул на САЩ в Нагазаки | баритон | |
| Горо, посредник | тенор | |
| Ямадори, принц | тенор баритон | |
| Бонзо („монах“ на японски), чичо на Чо-Чо-сан | бас | |
| Якусиде, „чичо на Чо-Чо-сан“ | бас | |
| Имперски комисар | бас | |
| официален регистратор | бас | |
| Майката на Чо-Чо-сан | мецосопран | |
| Леля | сопран | |
| Братовчедка | сопран | |
| Кейт Пинкертон, съпруга на Пинкертон | мецосопран | |
| Долоре („Болка”), син на Чо-Чо-сан | (без пеене) | |
| Роднини, приятели и др. | ||
Сюжет[редактиране | редактиране на кода]
Действието се развива в японския град Нагасаки в края на XIX век.
Първо действие[редактиране | редактиране на кода]
Японска къща на хълм край Нагасаки. Горо го показва на американския лейтенант от морския флот Пинкертон, който смята да живее тук с младата гейша Чо-Чо-сан: техният брак по японски ритуал трябва скоро да се състои. Появява се американският консул Шарплес, на когото Пинкертон излага своите лекомислени възгледи за живота, включително за брака с японка, който ще му отвори възможност да се ожени и за американка.
Но ето отдалеч се раздават гласовете на Чо-Чо-сан и нейните приятелки. Чо-Чо-сан, наричана Бътерфлай, разказва за своя живот: нейният баща е бил знатен самурай, но бедността е заставила девойката да стане гейша. Тя е готова да се отрече от своята религия, ако поиска това Пинкертон. Когато брачната церемония завършва, започва пир, който е прекъснат от идването на разгневения чичо на Бътерфлай – бонзо (монах). Той е узнал за намеренията на племенницата си да приеме християнството и я проклина заедно с другите роднини. Пинкертон прогонва всички и отвежда жена си в къщата.
Второ действие[редактиране | редактиране на кода]
Първа част[редактиране | редактиране на кода]
Изминали са 3 г. Бътерфлай в къщата очаква завръщането на Пинкертон и убеждава прислужницата Сузуки, че той скоро ще се върне. Влизат Шарплес и Горо: консулът държи писмо, в което Пинкертон го моли да съобщи на Бътерфлай, че се е оженил за американка. Шарплес не се решава да каже за това на младата жена. Съветва я да се съгласи да приеме предложението за брак на принц Ямадори. Бътерфлай им показва своя малък син, който чака баща си. Дочува се оръдеен изстрел, възвестяващ, че в пристанището е пристигнал американски кораб. Бътерфлай, обхваната от радост, украсява дома с цветя и чака Пинкертон. Настъпва нощта. Сузуки заспива край детето, Бътерфлай бодърства.
Втора част[редактиране | редактиране на кода]
Съмва се. Бътерфлай, уморена от безсънната нощ, ляга да си почине. В този момент идват Пинкертон, жена му Кейт и консулът. Лейтенантът се надява, че неговата бивша възлюблена ще му даде детето. Узнавайки от Сузуки как тя го е чакала, не може да сдържи вълнението си. По лицето на Кейт и от думите на консула Бътерфлай се досеща за всичко. Обещава да даде сина само на баща му след половин час. Когато всички излизат, тя затваря стаята и се готви за смърт. Сузуки вкарва в стаята момчето, надявайки се да откаже майката от ужасното й намерение. Младата жена нежно се прощава със сина си, дава му играчки и зад паравана си нанася удар с нож. Остават й още сили да се върне към детето и за последен път да го прегърне. Гласът на Пинкертон я вика, лейтенантът и консулът влизат в стаята. Чо-Чо-сан, умирайки, със слаб жест му показва сина.
Музика[редактиране | редактиране на кода]
Подобно на другите опери на Пучини музиката на „Мадам Бътерфлай“ демонстрира великолепна оркестрация. Композиторът създава подходяща музикална атмосфера за всяка сцена на операта, съчетавайки характерния си усет към театралното действие с дарбата да съчинява достъпни и разпознаваеми мелодии. Екзотичността на средата, в която се развива драмата, се предава с включването в музикалната тъкан на известни японски мелодии. За някои сцени оркестровото изпълнение е редуцирано до инструменти, създаващи ефекта на японската музика – флейта, пиколо, арфа и глокеншпиел, за други се използват автентични японски инструменти.
От ариите на операта най-популярни са Un bel di vedremo на Чо-Чо-Сан (второ действие) и Addio fiorito asil на Пинкертон (финална част).[11][12][13]
Музикални номера[редактиране | редактиране на кода]
В таблиците са дадени популярните арии и дуети от операта.[13]
| Пинкертон/Шарплес/Горо | Dovunque al mondo lo Yankee |
| Пинкертон/Шарплес | Amore o grillo |
| Горо | Ancora un passo or via |
| Пинкертон/Чо-Чо-Сан | Viene la sera |
| Чо-Чо-Сан/Пинкертон | Bimba dagli occhi pieni di malia |
| Пинкертон/Чо-Чо-Сан | Stolta paura |
| Пинкертон/Чо-Чо-Сан | Vogliatemi bene |
| Пинкертон/Чо-Чо-Сан | Dolce notte! Quante stelle |
| Чо-Чо-Сан | Un bel di vedremo |
| Чо-Чо-Сан | Chiamera Butterfly dalla lontana |
| Чо-Чо-Сан | Che tua madre dovra prenderti |
| Чо-Чо-Сан/Сузуки | Tutti i fior? |
| Чо-Чо-Сан/Сузуки | Scuoti quella fronda di ciliegio |
| Чо-Чо-Сан | Chi sara chi sara? |
| Шарплес/Сузуки/Пинкертон | Io so che alle sue pene |
| Пинкертон | Addio fiorito asil |
| Чо-Чо-Сан | Con onor muore chi non puo |
Оркестрация[редактиране | редактиране на кода]
Оркестърът се състои от следните инструменти:[14]
- Дървени духови – три флейти, два обоя, английски рог, два кларинета, баскларинет, два фагота
- Медни духови – четири валдхорни, три тромпета, три тромбона, бастромбон
- Ударни – голям барабан, малък барабан, чинели, триангел, японски там-там, глокеншпил, японски глокеншпил (или вибрафон), камбани
- Лъкови струнни
- Арфа
- Зад сцена – камбанки, оркестрови камбани, японски камбани, там-там, свирка, голям там-там, виола д`аморе
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Madama Butterfly in Historical Context
- ↑ The stories of Madame Butterfly
- ↑ а б Encyclopædia Britannica. Madama Butterfly, opera by Puccini
- ↑ а б Puccini Museum. The operas
- ↑ Chadwick Jenkins. The Fiasco of Madama Butterfly's First Performance: Feb 17, 1904
- ↑ OperaGlass: Madama Butterfly
- ↑ а б Madama Butterfly: A glimpse into the Archivio Storico Ricordi
- ↑ Madama Butterfly. opera.stanford.edu
- ↑ Mariinsky Theatre. Madama Butterfly
- ↑ Любомир Сагаев. Книга за операта
- ↑ San Diego Opera. The Music of Madama Butterfly // Архивиран от оригинала на 2021-01-21. Посетен на 2020-11-25.
- ↑ Belcanto.ru. Опера Пуччини „Мадам Баттерфляй“
- ↑ а б Opera Arias and Duets from Madame Butterfly
- ↑ Norbert Christen: Madama Butterfly. In: Pipers Enzyklopädie des Musiktheaters. Band 5: Werke. Piccinni – Spontini. Piper, München und Zürich 1994, ISBN 3-492-02415-7, S. 114 – 119.
| |||||