Македонско знаме (1932 – 1934)
Тази статия е за предвоенния вестник. За следвоенния вижте Македонско знаме (1945 – 1947).
| „Македонско знаме“ | |
 брой 6, 23 септември 1932 | |
| Информация | |
|---|---|
| Вид | седмичник |
| Начало | 14 юни 1932 година |
| Край | 1 юли 1934 година |
| Цена | 1 лев |
| Редактор | Д. Костов, А. Стоянов, Васил Ивановски |
| Главен редактор | Александър Мартулков |
| Език | български |
| Политически | комунистически |
| Тираж | 5000 – 6000 |
| Свързани вестници | „Македонско дело“ |
| Македонско знаме в Общомедия | |
„Македонско знаме“ с подзаглавие Орган на македонската прогресивна емиграция в България е български вестник, излизал в София от 1932 до 1934 година.
| Годишнина | Броеве | Дата |
|---|---|---|
| I | 1 – 13 | 14 юни 1932 – 15 март 1933 |
| II | 15 – 28 | 5 октомври 1933 – 10 юни 1934 |
| III | 29 – 31 | 17 юни 1934 – 1 юли 1934 |
Няма сведения за 14 брой. От 15 брой е седмичник, от 17 – двуседмичник, а от 30 – отново седмичник.
Вестникът е издаван седмично и отразява идеите на прокомунистическата Вътрешна македонска революционна организация (обединена). Отговорен редактор е Александър Мартулков. От 15 брой отговорен редактор е Драг. Костов, от 17 редактор е Атанас Стоянов, а от 30 - Петър Иванов. Редактор е и П. Ив. Шарлангаджиев. От броеве 1 - 5 са конфискувани 400 - 500 екземпляра. Във вестника пишат Васил Ивановски („Защо ние македонците сме отделна нация“), Васил Хаджикимов, Михаил Сматракалев, Коста Веселинов, Симеон Кавракиров и други. Печата се в печатница инж. Г. Добринов, както и в печатниците „Братя Миладинови“ (от 2), „В. Иванов“ (от 4 и 12), „Графика“ (от 5), „Типограф“ (от 7 и 13), „Просвещение“ (10), „Нова литература“ (17), „Виктория“ (18) и „Независимост“ (от 19 брой).[1][2][3] Вестникът е спрян след Деветнадесетомайския преврат в 1934 година.
След Деветосептемврийския преврат от 1944 година вестникът е възстановен и защитава идеите за съществуването на македонска нация[4].
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 1. София, Наука и изкуство, 1962. с. 462 - 463.
- ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 157.
- ↑ Енциклопедия България, том 4, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 32.
- ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 379.
