Малък ястреб

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Малък ястреб
Sparrowhawk04.jpg
Accipiter nisus
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Червена книга на България
Status iucn3.1 EN bg.svg
Застрашен[2]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Ciconiiformes Щъркелоподобни
семейство: Accipitridae Ястребови
род: Accipiter Ястреби
вид: A. nisus Малък ястреб
Научно наименование
Уикивидове Accipiter nisus
Linnaeus, 1758
Разпространение
Accnis Area Map.PNG
Подвидове
  • A. n. dementjevi
  • A. n. granti
  • A. n. melaschistos
  • A. n. nisosimilis
  • A. n. nisus
  • A. n. punicus
  • A. n. wolterstorffi

Малкия ястреб (Accipiter nisus) е сравнително дребен представител на семейство Ястребови (Accipitridae).

Физически характеристики[редактиране | edit source]

Мъжкият има дължина на тялото 29-34 cm, размах на крилете 59-64 cm, а женската съответно, дължина на тялото 35-41 cm и размах на крилете 67-80 cm. Тежи 150-300 гр. Има изразен полов диморфизъм, женската е по-едра. Мъжкият е тъмносив отгоре, белезникав с ръждивокафяви препаски отдолу. Бузите са светлокафяви, веждите сиви, а опашката е с 4 - 5 черни ивици. При женската веждите са бели, а препаските отдолу — чернокафяви. Ирисът на окото и при двата пола е жълт. Младите наподобяват женската, но отгоре и по бузите са кафяви, веждите са слабо очертани, а гърдите са с кафяви препаски. От късопръстия ястреб може трудно да се отличи по характерните светли върхове на първостепенните махови пера, едноцветното белезникаво гърло при всички възрасти, кафявите бузи и светлите вежди при женските. Издаващи звуци: В брачен полет — провлачено “кю-кю", в гнездото — силно „кик-кик", при опасност — отривисто “кирк”.

Разпространение[редактиране | edit source]

Прелетна птица. Среща се в Европа (включително България), Азия и Африка. Обитава гористи местности.

Начин на живот и хранене[редактиране | edit source]

Ястреб с жертва

Хищна птица, храни се предимно с дребни птици, като домашно врабче, скорец и др.Наблюдавани са възрастни и опитни ястреби,които си "играят" с малки птички високо във въздуха,като в тези случаи тази "игра" се превръща в смъртоносна за птичката.През размножителния период,както и други хищни птици,мъжкият ястреб подава във въздуха умъртвената от него жертва на женската,която се обръща в полет "по гръб" и хваща в ноктите си жертвата.Това подаване от своя страна представлява интересната любовна игра.

Размножаване[редактиране | edit source]

Силует в полет
Accipiter nisus

Гнезди по дърветата,като предпочита изоставени гнезда на вранови птици. Снася 4-6 яйца. Мъти 33 дни само женската,докато мъжкият се грижи за храната. Малките напускат гнездото на около 30 дневна възраст,когато са напълно оперени.Както при по-голяма част от грабливите птици се наблюдава канибализъм сред малките,което води до спад в числеността му. Годишно отглежда едно люпило.

Природозащитен статут[редактиране | edit source]

На територията на България е защитен вид.

Допълнителни сведения[редактиране | edit source]

Ястребите предпочитат да си почиват на някой клон и да дебнат,нападат от засада, за разлика от соколовите, които стоят дебнат от въздуха.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. BirdLife International Species factsheet: Accipiter nisus. // BirdLife International. Посетен на 2010-03-04.
  2. Червена книга на Република България. Малък ястреб. Посетен на 04 март 2012
  3. BirdLife International 2004. Accipiter nisus. В: IUCN 2007. 2007 IUCN Red List of Threatened Species. <www.iucnredlist.org>. Посетен на 23 юли 2008.