Манастирово
| Манастирово Манастирово | |
| — село — | |
  | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югоизточен |
| Община | Струмица |
| Географска област | Подгорие |
Манастирово (на македонска литературна норма: Манастирово) е бивше село в Северна Македония, разположено на територията на община Струмица, Струмишко, в подножието на Беласица.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се е намирало в географската област Подгорие, в северното подножие на Беласица, между селата Банско и Габрово.[1][2]
История[редактиране | редактиране на кода]
Според преданията в местността е имало село Манастирово и манастир, посветен на Свети Илия.[3] Йован Трифуноски предполага, че това може да е било средновековно манастирско село, като има предвид, че в Струмишко има и друго такова село – Велюса, чието име идва от манастира „Света Богородица Елеуса“.[1]
Има няколко предания за изселването на селото. Според предание, предадено от Трифуноски, изселването е свързано със събитие, случило се на Илинден, който е бил ежегоден празник на селото, а когато двама манастирски калугери се опитали да грабнат красива девойка, но „народот ги убил калугерите“ и след това събитие манастирът бил напуснат. Тогава и селото пострадало и жителите на Манастирово се изселили, като първо основали ново село в Струмишкото поле. Но тъй като страдали „от болести“, жителите на новото село напуснали и това място и се заселили в Моноспитово.[1] Марко Китевски предава и друго предание, което локализира изселването на селото във времето на Кирил и Методий – средата на IX век. Според това предание девойка се влюбила в монах от манастира „Св. Илия“, облякла мъжки дрехи и живяла известно време в манастира с любимия си. Когато се разбрало, че жена е стъпила в манастира, настанала голяма тревога и владиката заповядал манастирът да бъде изгорен. Огънят е обхванал и селото. След тези събития населението се изселило в Моноспитово.[3]
Трифуноски посещава месноста през юли 1974 година, където намира останки, наречени „гробища“ и „манастир“ и изобилна и добра питейна вода, което според него е „рядко явление за някои други части на Струмишката котловина“.[1]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Трифуноски, Јован Ф. Расељена села у Струмичкој котлини // Гласник Српског географског друштва LVI (2). 1976. с. 75.
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б Китевски, Марко. Светите Кирил и Методиј – големите македонски и сесловенски просветители // Денешен весник. 24 май 2022. Архивиран от оригинала на 12 февруари 2023. Посетен на 12 февруари 2023. (на македонска литературна норма)
| |||||||||||||||||||
