Мария Касимова-Моасе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мария Касимова-Моасе
българска журналистка и писателка
Родена
5 октомври 1969 г. (54 г.)

Учила вСофийски университет
Семейство
БащаХиндо Касимов

Мария Хиндова Касимова-Моасе е българска журналистка и писателка.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 5 октомври 1969 г. в София. Дъщеря е на телевизионната режисьорка в редакция „Новини“ на БНТ Сета Илиева и актьора от Сатиричния театър Хиндо Касимов.

Завършва Българска филология в Софийския университет. Работи като журналист в Българската национална телевизия, вестниците „Стандарт“, „24 часа“, „Сега“ и други[1], заместник главен редактор на списание ELLE в България, главен редактор на списание „Капитал LIGHT“ и съосновател и главен редактор на списанието за деловата жена НЕЯR.

От 2010 г. е на свободна практика и работи и като експерт по етикет и протокол, презентационни умения и комуникации. Първата ѝ книга е сборникът „Близки срещи със смесени чувства“, издаден през 2017 г.

През 2018 г. е издаден романът ѝ „Балканска рапсодия“. От юли 2020 г. в платформата Сторител е оригиналният ѝ комедиен сериал „Записки от Шато Лакрот“, който от месец май 2021 година е издаден и като книга от издателство „Колибри“. Участва със свои текстове в редица сборници, сред които „Бащите не си отиват“, „България за напреднали“, „Моята булчинска рокля“ и “Българите в чужбина – „…токова близо, толкова далече…“. На сцената на „Хепи Сатира комеди клуб“ в София представя авторското си представление „Свободно падащи истории“.[2] Тя редовно пише за уебсайта „Площад Славейков“.[3]

Съпругът ѝ е френският журналист Стефан Моасе. Има две дъщери.[1]

Издигната е за вицепрезидент на Лозан Панов за президентските избори през 2021 г. от инициативата „Правосъдие за всеки“.[1] Малката партия ВМРО-БНД се опитва да оспори регистрацията на кандидатурата ѝ, твърдейки че тя не отговаря на условието да е живяла в България последните 5 години,[4] но Върховният административен съд отказва да разгледа жалбата, приемайки регистрацията, извършена от Централната избирателна комисия, за окончателна.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]