Матрона Солунска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Света Матрона.

Матрона Солунска
Света Матрона, витраж на Антони Ригалт в Готическата галерия в Сградата на кметството в Барселона, 1929 г.
мъченица
РоденаIII век
ПочиналаIII – IV век
Почитана вПравославната църква,
Католическата църква
Главно светилищеСвета Матрона“ в Побле Сек, Барселона
Празникв Православната църква – 27 март (стар стил);
в Католическата църква – 15 март
ПокровителствоБарселона, Алеля
Матрона Солунска в Общомедия

Матрона Солунска, известна и като Матрона Барселонска (на гръцки: Ματρώνα η εν Θεσσαλονίκη; на каталонски: Madrona de Tessalònica), е християнска мъченица, пострадала в III или IV век и почитана от православната и католическата църква, съответно на 27 и 15 март.[1][2][3][4] Заедно със Евлалия Барселонска, Матрона Солунска е съпатрон на град Барселона, Испания.[5]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Покровителките на Барселона Света Матрона (вляво) и Света Евлалия (вдясно). Готически олтар в Барселона, XVI век

Матрона е от Солун и е робиня на еврейка на име Пантила или Павтила, жена на стратопедарха на града по време на видния гонител на християнството император Диоклециан. От малка Матрона е християнка, и макар принудена да приеме юдейството, тайно остава вярна на религията си и посещава християнска църква. Това е разкрито от господарката ѝ, която се опитва да я накара да влезе в синагогата и, след отказа на Матрона, я подлага на серия мъчения, а накрая я убива. Тялото на мъченицата е погребано от солунските християни извън стените на града.[1][3]

Култ в Солун[редактиране | редактиране на кода]

В синаксария на мъченицата Матрона Солунска, част от Константинополския синаксарий, се казва, че Александър, първият епископ на Солун след Медиоланския едикт от 313 година, сложил край на гоненията, пренася мощите ѝ в града и построява църква, посветена на нея.[6][1][3] Няма информация за точното разположение на този храм, но той е споменат в VII век в „Чудесата на Свети Димитър“ (13 чудо). Освен църквата в Солун, извън стените на града е имало манастир, посветен на Света Матрона, изгорен при славянската атака в 618 година и по-късно възстановен. Около 992 година мощите са натоварени на кораб за Марсилия, но при буря корабът попада в Барселона.[1]

Култ в Барселона[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Света Матрона“ в Палаулет Албениз на Монтжуик, XVIII век, обновена в 1909 година
Фасадата на „Света Матрона“ в Побле Сек

В Барселона мощите първоначално са поставени в църквата „Свети Фруктуозо“ на Монтжуик. В 1403 година църквата вече е засвидетелствана с ново име – „Света Мадрона“. След разрушаването на първоначалния паралис, изглежда мощите са пренесени в „Свети Павел на полето“. В 1558 година на Монтжуик е осветена нова църква, посветена на светицата, поддържата от капуцините, в която са положени мощите. Тази сграда е разрушена в 1713 година в Битката за манастира „Света Матрона“ по време на Войната за испанското наследство в началото на XVIII век. Църквата „Света Матрона“ е възстановена, но мощите на светицата са положени в катедралата „Свети Кръст и Света Евлалия“. В 1723 година са преместени в манастира на капуцините „Света Матрона“, разположен на площад „Реял“. След разрушаването на манастира в 1835 година, са преместени в днес несъществуващата църква „Свети Архангел Михаил“. В 1888 година е осветена новата църква „Света Матрона“ в Побле Сек на Монтжуик, в която са положени мощите, но тя изгаря по време на Трагичната седмица в 1909 година. Човек, живеещ в съседство, спасява малка част от мощите, които се почитат и до днес в същия храм.[5]

Застъпничеството на Матрона в Барселона се търси предимно при суша за предизвикване на дъжд, като се организират големи шествия. Подобни шествия за търсене на закрила са провеждани и по други поводи като при Войната на жътварите и Войната за наследството. В 1563 година 15 март, празникът на Света Матрона, е обявен в града за „задължителен за всички барселонци“.[5]

Света Матрона е съпатрон и на село Алеля в Каталония. Пред храма, посветен на нея, в Сева има праисторически менхир, така наречения Перафитски менхир.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Ματρώνα ἡ ἐν Θεσσαλονίκῃ, μάρτυς // Ιερά Μητρόπολη Θεσσαλονίκης. Посетен на 3 май 2017.
  2. Αγία Ματρώνα η εν Θεσσαλονίκη // Ορθόδοξος Συναξαριστής. Посетен на 3 май 2017.
  3. а б в Жития святых на русском языке, изложенные по руководству Четьих-Миней св. Димитрия Ростовского с дополнениями, объяснительными примечаниями и изображениями святых // Посетен на 3 май 2017.
  4. Ἡ Ὁσία Ματρώνα ἡ Ὁμολογήτρια ἡ ἐν Θεσσαλονίκῃ // Μέγας Συναξαριστής. Посетен на 3 май 2017.
  5. а б в г Santa Madrona, la patrona oblidada de Barcelona // La Devocioteca. Посетен на 3 май 2017.[неработеща препратка]
  6. Αλέξανδρος ἐπίσκοπος Θεσσαλονίκης // Ιερά Μητρόπολη Θεσσαλονίκης. Посетен на 4 май 2017.