Машината на времето

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Машината на времето
The Time Machine
The Time Machine (1st edition).djvu
Първото издание на Машината на времето
Оригинален език английски
Автор Хърбърт Уелс
Първо издание 1895 г.
Обединено кралство
Жанрове Пътуване във времето
Антиутопия
Вид Роман
Издателство в БГ „Георги Бакалов“, Варна (1984)
Преводач Юлия Бучкова - Малеева
ISBN ISBN 31-5657–66–84
Машината на времето в Общомедия

Машината на времето (на английски: The Time Machine) е научнофантастичен роман на Хърбърт Уелс, издаден за пръв път през 1895 г. По-късно по книгата са направени два филма. Историята представя идеята за пътуване във времето с помощта на превозно средство, позволяващо на водача си да пътува целенасочено и избирателно. Едновременно с това авторът разсъждава за социалните взаимоотношения в едно общество отдалечено напред във времето. Художественият герой се сблъсква с обществените порядки на една деградирала човешка цивилизация, условно разделена на две неразделни части — примитивни работници (морлоки) и изнежени консуматори (елои).

Сюжет[редактиране | edit source]

Главният персонаж в историята (наречен в книгата „Пътника във времето“) представя пред няколко души идеята си, че човек може да пътува във времето с помощта на специално устройство - „Машина на времето“. Понеже посетителите на ученият изпитват недоверие към новопредставената теория, след осем дни (четвъртък) те отново посещават Пътника вечерта. Той закъснява за срещата и идва с окаян вид, който разтревожва гостите. Новопристигналият обещава да разкрие всичките си преживелица през изминалите осем дни.

Ученият, от миналия четвъртък до сегашния, сутринта, довършва своята „Машина на времето“. Когато тя е готова, Пътникът във времето се качва в устройството и се пренася напред във времето. По време на пътуването гледа как всичко преминава с бърза скорост. Дръпва спирачния лост и машината се прекатурва заедно с него. Пътникът се озовава в 802,701 г. Посреща го човешка раса от дребни и слаботелесни, на пръв поглед безполови, същества, облечени в шарени дрехи. Техния вид изглежда дружелюбен и мил и учения ги последва. Те го отвеждат в огромна зала, където устройват пищна трапеза от плодове. Странника се опитва да научи малко от езика им - непозната реч, струваща му се много опростена, но в същото време и мелодична. Установява, че тези хора от бъдещето са много нискоинтелигентни и инфантилни. Наричат се „Елоити“.

След обяда пътникът оглежда света около себе си. Забелязва, че наоколо цари мир и всички живеят в разбирателство; няма болести, нито бедствия. Хората живеят под някакъв общ комунален строй и са потънали в тотално безгрижие - не работят и не произвеждат нищо. Живеят в огромни бели палати, разположени покрай цветни градинки и статуи от бели мраморни сфинксове. Въпреки че нарича периода „Златен епоха“ за човечеството, ученият смята, че това е упадък за човешката раса, понеже тя е забравило своето развитие и е потънала в голям застой.

По нататък „Машината на времето“ ненадейно изчезва. Пътникът във времето е принуден да остане и да са слее с Елоитите. Сприятелява се с една жена от расата, на която спасява живота, наречена Уийна. Ученият започва да разбира все повече за тази бъдеща раса. Открива, че те изпитват панически страх от тъмното, както и от многото мистериозни кладенци, разположени по полетата.

Междувременно пътникът не се е отказал от задачата да намери своето изобретение. Търсенето му постепенно го отвежда до прозрението, че в света съществува и втора човешка раса - Морлоките. Това са същества живеещи под земята, които се появяват през нощта от дълбоките кладенци. Под Горния свят, обитаван от Елоитите, съществува система от подземни тунели, в които се крият бели маймуноподобни хора със бледа кожа и светещи очи. Ученият успява да даде следното предположение за Морлоките - това са миналата работническа класа в Лондон (миньорите), които са обслужвали аристократичната, по-висша класа - Елоитите. Постепенно двете класи са се отдалечили един от друг. Работниците заживели под земята, като продължавали да изпълняват задълженията си, а именно да произвеждат дрехи и обувки за своите „господари“ - стар инстинкт, трупал се с годините.

Пътникът във времето обвинява подземните същества, че са откраднали Машината на времето. Въпреки отвращението и страха, който чувства към тях той се спука в един от кладенците и попада в огромна подземна зала, в която тегне непрогледен мрак и се носи миризмата на човешка кръв. Група Морлоки го обграждат и мъжът едва се измъква от ръцете им с помащта на клечки кибрит. Подземната раса се страхува от светлината.

На горния свят Пътникът във времето забелязва, че нощта става все по-тъмна, което ще улесни Морлоките да нападнат Елоите, които им служат за прехрана. Той и Уийна се укриват в един дворец от зелен мрамор, който преди е бил музей. Пътникът открива там няколко приспособления, с които може да се защити от подземните същества, както и да отвори бронзовите врати под сфинкса, където предполага че е скрита Машината на времето.

На сутринта двамата излизат от разрушения музей и тръгват към белия сфинкс. Пренощуват в една гора, където запалват огън за да се отърват от Морлоките. Огъня се разпространява и в него загиват няколко подземни същества, които се опитват да разкъсат Пътника във времето и неговата спътничка. Уийна загива във схватката.

Главният персонаж успява да се добере до сфинкса. Бронзовите врати под него са отворени и зад тях лежи Машината на времето. Пътникът се насочева към нея и попада в капана на няколко Морлоки. Успява да се изплъзне и да задейства лоста. Пренася се, без да иска, напред във времето, когато земята е спряла да се върти и слънцето започва бавно да гасне и обгръща света в мрак. Наоколо се е възцарила пълна пустош и единствените живи същества са няколко огромни пеперуди и раци. Пътникът във времето се пренася в още няколко хиляди отрязъци от времето и наблюдава как земята загива, сковава се в лед. Крайното му пътуване вижда как слънцето се засенчва от някаква планета и наоколо прилита сферичен черен предмет, от който стърчат пипала.

Персонажи[редактиране | edit source]

Име Оригинално име Персонаж Описание
Пътникът във времето The Time Traveller Протагонист Високоинтелигентен учен и джентълмен, живеещ в Ричмънд, Лондон. Искрен е с хората. Притежава едра глава и бледо лице, което при възбуда почервенява.
Морлоки Morlock Антагонисти Еволюирала човешка раса - маймуноподобни човекоядци, живеещи под земята. Кожата им е бледа, очите светещи, приспособили се към мрака. Страхуват се от огъня и светлината.
Елои Eloi Групов персонаж (от страната на протагониста) Еволюирала човешка раса - ангелоподобни същества, които са слабообразовани, наивни и лесно губят интерес. Ниски на ръст, обличат се шарено и ядат само плодове и зеленчуци. Страхуват се от нощта и кладенците, от които излизат Морлоките.
Уийна Weena Поддържащ персонаж (от страната на протагониста) Елоит от женски пол. След като ѝ спасява живота, става приятелка (предполагаемо любовница) на Пътникът във времето.
Разказвач, Филби, Психолог, Млад мъж, Медик, Редактор (Бланк), Журналист (Даш), Тих човек (Чоуз) Story Teller, Filby, Psychologist, Young man, Medic, Editor (Blank), Jurnalist (Dash), Quite Man (Chouse) Групов персонаж - епизодичен (от страната на протагониста) Първите трима редовни посетители на Пътникът във времето, а останалите просто гости. Пред първите пет Пътникът за първи път развива представя теорията си за пътуване във времето. Недоверчиви към учения и скептични към теорията.

Елементи от книгата[редактиране | edit source]

Пътуване във времето[редактиране | edit source]

Пътникът във времето отначало дава пример с всяко действително тяло, което има четири измерения - дължина, ширина, височина и... време. Първите три измерения наричаме три равнини на Пространството, а четвъртото - времето - то е абстрактно и съществува само в нашето съзнание; не му се обръща достатъчно внимание. Пътникът обаче твърди, че между времето и всяко от трите измерения на Пространството няма особена разлика. От тук той си задава въпроса: защо не може да се движим във времето както се движим в другите пространства (по това време е известен аеростатът)? Пътникът във времето казва, че е грешка твърдението, че не може да се излезе от настоящия момент. Нашето мислено съществуване е нематериално, то няма измерения, движим се напред във времето с равномерна скорост - от люлка до гроб - и назад чрез спомените. Нямаме възможност да се задържим в даден момент така като човека в миналото не е бил способен да се задържи футове над земята. За тази цел Пътникът изобретява машината на времето.

Машината на времето се движи във всяка посока на Пространството и Времето в зависимост от решенията на нейния водач. Пътникът във времето отначало представя малък модел на същинската машина, който представлява механизъм, не по-малък от будилник, чиято изящна изработка е отнела две години от живота на пътника. Моделът има причудлив вид - проблясваща метална конструкция, по която личи слонова кост и няколко прозрачни кристала. Открояват се особено малки частица - лостовете, чрез които механизма се предвижва в бъдещето или миналото. Има и седалка предназначена за водача.

По нататък в историята Пътникът във времето усъвършенства своята същинска Машина на времето. Тя е изградена от слонова кост, метал и кристал. Перилата ѝ са от месинг, пръчките от никел и слонова кост, а оста от кристал. Два лоста за тръгване и спиране задвижват механизма на устройството. Скоростта се отчита от миниатюрни стрелки по уред. При първото изпробване на Машината на времето Ученият определя пътуването във времето като пропадане в някаква бездна с кошмарно чувство за неизбежен сблъсък. Пространството около машината постепенно се променя в съгласие със скоростта; в началото то се замъглява, преминава в прозрачно и накрая е съвсем неясно. Докато Машината на времето се движи с висока скорост няма риск да попадне в някаква материя, но при спирането има опасност атомите на Пътника да влязат в такъв тесен контакт със срещната преграда, че да настъпило химична реакция, дори неочакван взрив.

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]