Меч на Осман
Мечът на Осман (на турски: Osman'ın Kılıcı)[1] или още и Таклиди сеиф (на османски турски: Taklid-i Seyf) е символ на султанската власт. Връчван е в османския държавен церемониал по възцаряване (на турски: Kılıç alayı) на султаните на Османската империя, а след Селим I – и на халифите на правоверните[2].
Свързва се с Осман I, основател на Османската династия. Практиката се сочи в записки от неговия ментор и свекър Шейх Едебали[3].
Държавната церемония по опасване с меча на Осман се провежда в рамките на две седмици след възкачването на султана на престола. Тя се провежда в мавзолейния комплекс в Еюп на Златния рог, като новият султан се качва на борда на кораб и преминава през Константинопол по вода към двореца Топкапъ (където султанът пребивава). Мавзолейният комплекс Еюп е построен от Мехмед II в чест на Абу Аюб ал-Ансари, предводител на Мохамед, загинал по време на първата мюсюлманска обсада на Константинопол през 7 век. Така османските султани получават одобрението и Божията волята на Пророка[4].
Церемониалът има семантично-символично и приемствено значение, което се свързва с Иконийския султанат и дервишите от ордена Мевлеви още от 1299 г., като първоначално се изпълнявал в Бурса и по-късно бил преместен в Константинопол. [5] Преди 1909 г. не е било допустимо друговерци да вземат участие в церемонията, но на 10 май 1909 г. при възкачването на Мехмед V за пръв път се допуска участието на представители на всички религиозни общности в Османската империя, както и на Шейх юл-исляма и на главния равин. Церемонията е описана от кореспондента на The New York Times[6]. Последната церемония с меча на Мехмед VI даже е кинематографирана[7].
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ M'Gregor, J. The Race, Religions, and Government of the Ottoman Empire // The Eclectic Magazine of Foreign Literature, Science, and Art 32. New York, Leavitt, Trow, & Co., July 1854. OCLC 6298914. p. 376. Посетен на 2019-12-22. (на английски)
- ↑ Hasluck 2007, pp. 604 – 622
- ↑ Bagley 1969, p. 2
- ↑ Quataert 2005, p. 93
- ↑ Girding on the Sword of Osman (PDF) // The New York Times. 18 септември 1876. с. 2. Посетен на 19 април 2009.
- ↑ New Sultan Breaks Moslem Traditions (PDF) // The New York Times. 1909-05-11. p. 4. Посетен на 2019-12-22. (на английски)
- ↑ Kirbaçoglu A. (MokumTV restoration). Crowning of Mehmed VI as last Sultan of the Ottoman Empire in 1918 (Documentary) // 1918. Посетен на 2019-12-22.