Михаил Саронит
| Михаил Саронит Μιχαήλ Σαρωνίτης | |
| византийски военачалник | |
| Роден | |
|---|---|
Михаѝл Саронѝт (на средногръцки: Μιχαήλ Σαρωνίτης) е византийски военачалник от XI век.
През 1072 г. избухва Въстанието на Георги Войтех и Константин Бодин, опит за отхвърляне на властта на Византийската империя и възстановяване на българската държава. Oт Константинопол е изпратена византийска армия начело с генерал Михаил Саронит, който обсажда и превзема държания от въстаниците Скопие и през декември 1072 г. разгромява войската на Константин Бодин в местността Таоний в южната част на Косово поле, а Бодин и Георги Войтех са пленени.[1]
Михаил Саронит се споменава в хрониката на Йоан Скилица, но само с фамилното си име. Приема се, че първото му име е Михаил, за което се съди по данни на сфрагистиката. Един моливдовул от XI век с изображение на Архангел Михаил принадлежал на Михаил Саронит, вестарх и катепан на България. Този печат е публикуван през 1886 година и за него Васил Златарски приема, че е принадлежал на Саронит от разказа на Скилица, който през 1072 година ще е бил изпратен срещу въстаниците в България като неин катепан. Със същия вестарх Михаил Саронит Петър Петров идентифицира Саронит от разказа на Скилица.[2] Вероятно на един по-ранен етап Михаил Саронит е заемал длъжността стратег на тема Македония с титла протоспатарий, както се споменава върху един моливдовул с изображение на бюст на Архангел Михаил от колекцията на Дъмбартън Оукс, който показва сходства с предходния печат на катепана на България.[3][4][5] Върху други два печата от същата колекция, отново украсени с изображения на Архангел Михаил, но в цял ръст, Михаил Саронит вече се споменава като магистър и дук на целия Запад. Изследователите от Дъмбартън Оукс не са категорични дали последните два печата са принадлежали на лицето, което някога е било и катепан на Македония, но те все пак предполагат, че може да са били притежание на катепана на България, вестарха Михаил Саронит, който вероятно и според тях е същият Саронит от разказа на Продължителя на Скилица.[6][7]
Не така стои въпросът с идентификацията на притежателя на един моливдовул, открит случайно при ремонтни дейности в една винарска изба край Хераклея Линкестис, близо до Битоля.[8] Подобно на двата печата на магистъра и дук на целия Запад от колекцията на Дъмбартан Оукс, и този от Хераклея притежава подобно изображение на Архангел Михаил в цял ръст и името на Михаил Саронит, магистър и дук на целия Запад. Изследователите на битолския моливдовул обаче приемат, че неговата датировка стои най-близо до времето, което Михаил Саронит е прекарал в тема България като командир на войските, изпратени да потушат въстанието на Георги Войтех и Константин Бодин. Според тях след прословутия провал на експедициите на Никифор Карантин и Дамян Даласин императорът е потърсил енергичен командир, който да оглави нов поход в западните провинции на империята, и е спрял избора си върху Михаил Саронит, вестарха и катепана на България, който по тозо повод е повишен до ранг магистър и получил титлата дук на целия Запад.[9]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Златарски, II: 145 – 146; Павлов, 67 – 69; Литаврин, 406 – 408
- ↑ Петров 1972, с. 49, бележка 10 под линия.
- ↑ Nesbitt & Oikonomides 1991, с. 120 – 121
- ↑ Моливдовул BZS.1958.106.2536
- ↑ Mandić & Mihajlovski 2000, с. 275
- ↑ Nesbitt & Oikonomides 1991, с. 10
- ↑ Моливдовули BZS.1951.31.5.498 и BZS.1958.106.4317
- ↑ Mandić & Mihajlovski 2000, с. 273 -- 274
- ↑ Mandić & Mihajlovski 2000, с. 275 -- 276
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Георги Кедрин – Йоан Скилица, Гръцки извори за българската история, VI. София: БАН, 1965, pp. 198 -- 340, http://macedonia.kroraina.com/gibi/6/gal/6_335.html
- Божилов, Иван; Гюзелев, Васил (1199). История на средновековна България VII-XIV век, История на България в три тома, Том І, https://chitanka.info/text/30003/25
- Златарски, В.: История на българската държава през средните векове, том II: България под византийско владичество, Издателство „Наука и изкуство“, София 1972 (цитирано по електронното издание в Книги за Македония, 10.8.2008)
- Павлов, Пламен (2005). Георги Войтех от рода на кавханите (Още веднъж за авантюризма и консерватизма). Бунтари и авантюристи в средновековна България. Варна: LiterNet, https://liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/georgi.htm
- Петров, Петър Хр. (1972). Изворите за въстанието на Георги Войтех. – Векове, 1(5), 43 -- 50, архив на оригинала от 29 април 2014, https://web.archive.org/web/20140429160817/http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/P_Petrov_G_Voiteh.pdf, посетен на 23 февруари 2020
- Mandić, Ljiljana; Mihajlovski, Robert (2000). A XIth century byzantine seal from Heraclea near Bitola. – Revue des études byzantines, doi:10.3406/rebyz.2000.1998, http://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_2000_num_58_1_1998
- Mihajlovski, Robert (2016). Circulation of Byzantine lead seals as a contribution to the location of Medieval Bitola.. – Ниш и Виэантија, 14, http://www.nisandbyzantium.org.rs/doc/zbornik14/PDF-XIV/34%20Robert%20Mihajlovski.pdf
- Nesbitt, J; Oikonomides, N (eds) (1991). Catalogue of the Byzantine Seals at Dumbarton Oaks and at the Fogg Museum of Art, Vol. 1: Italy, North of the Balkans, North of the Black Sea. Washington, D.C.: Dumbarton Oaks Research Library and Collection, ISBN 978-0-88402-194-0, http://download942.mediafire.com/dow9g7hhuclg/pkbs0s5pay66tfn/DOC_Seals_Vol-1_WEB.pd
- Paul Stephenson: Byzantium′s Balkan Frontier. A Political Study of the Northern Balkans 900 – 1204. Cambridge University Press, Cambridge 2000, ISBN 0-521-77017-3, S. 142 – 143, 308.
