Могилино
| Могилино | |
 Могилино
|
|
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 269 (ГРАО, 2010-12-15)* |
| Землище | 28,291 km² |
| Надм. височина | 375 m |
| Пощ. код | 7165 |
| Тел. код | 081463 |
| МПС код | Р (Р) |
| ЕКАТТЕ | 30380 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Русе |
| Община - кмет |
Две могили Николай Христов (БСП) |
Могилино е село в Северна България, придобило печална международна известност с филма „Изоставените деца на България“. То се намира в община Две могили, Област Русе.
Съдържание |
[редактиране] География
[редактиране] История
Могилино е селище в Северна България, което преди освобождението е било заселено само с турско население. Някъде в началото на 19 век, от махалите в Балкана идват първите български заселници и по-точно Кенар-Колю със семейството си. Домът му се намирал на края на селото и затова турците дават нему и на семейството му прозвището кенарята.То се запазва като фамилно име на една от най-големите фамилии в Могилино. В селото за кратък период от време, е бил Захари Стоянов. Престоят му там е съпроводен с преподаване в местното училище. През селището преминава и червеноводската чета. При селската чешма пък е бил разположен щаба на руския княз за кратко през 1877 г. Тук е живял и опълченецът Байчо Душков Петков, който преди Руско-Турската освободителна война е бил четник в четата на Филип Тотю(все още не е напълно ясно за коя чета става дума). 7 години преди това се подвизава като хъш в Румъния. Неговият брат Петко Душков Петков също се включва в българското опълчение, но за съжаление след освобождението този факт не е отчетен от българските историци. Двамата участват в боевете при Стара Загора и Шипка. За един от зетьовете на Байчо Душков - Дачо Цанев е известно, че участва в боевете при Лозенград.
Името на селото преди 1934 г. е Хюджекии, когато е преименувано на Могилино. От 1955 г. до 1988 г. селото е преименувано на Захари Стояново [1].
[редактиране] Икономика
[редактиране] Религии
[редактиране] Обществени институции
В село Могилино най редовно се празнува сбора на селото който е на 7 ноември по стар стил Димитров ден.тогава селото се напълва с хора които идват при родители и приятели.Също така традиционно се празнува празника на лозаря Св.Трифон зарезан .прави се общо селско празненство като всяка година се избира Цар на лозята и се започва една веселба с музика и хора до късна вечер.
От селото са излезли много видни личности които са работили на отговорни длъжности в икономиката на Р.България. Но най популярната личност е Ангел Димитров който беше последният в историята на българската държавност Първи заместник председател на Държавния съвет през 1989 г. - 1990 г. до момента на закриване на институцията на 3 април 1990 г. от IX-то Народно събрание на НРБ.
