Морска котка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за рибата. За групата ушати тюлени вижте Морски котки.

Морска котка
Black sea fauna stingray 01.jpg
Морска котка в Черно море
Природозащитен статут
Недостатъчно данни[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
подтип: Vertebrata Гръбначни
клас: Chondrichthyes Хрущялни
надразред: Batoidea Скатове
разред: Myliobatiformes Опашношипови
семейство: Dasyatidae Морски котки
род: Dasyatis Морски котки
вид: D. pastinaca Морска котка
Научно наименование
Уикивидове Dasyatis pastinaca
(Linnaeus, 1758)
Синоними

Dasyatis ujo Rafinesque, 1810
Pastinaca laevis Gronow, 1854
Pastinaca olivacea Swainson, 1839
Raja pastinaca Linnaeus, 1758
Trygon vulgaris Risso, 1827

Разпространение
Cypron-Range Dasyatis pastinaca.svg

Морската котка (Dasyatis pastinaca) е хрущялна скатова риба, срещаща се и в Черно море.

Съдържание

Физическа характеристика [редактиране]

Тялото ѝ е ромбовидно, голо и гладко. Опашката е нишковидна, притежава назъбен опашен шип. На долната му страна има надлъжни шлебове с отровни жлези. При убождане се предизвиква сърцебиене и силна болка, а понякога и парализа. Морската котка е хищник; храни се с по-дребни риби и безгръбначни. Гръбната му страна е леко изпъкнала,а коремната-плоска. Липсват гръбна и опашна перка. Окраската на гърба е тъмносива до кафява, а коремът бял. Дължината на черноморските екземпляри достига до 100 cm, но най-често се ловят индивиди, дълги 30—60 cm с тегло 6—10 kg.

  • Максимална измерена дължина на женски индивид: 100 cm
  • Дължина на опашката: 35 cm
  • Рекорд: 201,39 кг (поставен край Азорските острови)[2]

Разпространение и местообитание [редактиране]

Морската котка се среща в северния Атлантически океан по европейското и африканското крайбрежие, Средиземно и Черно море. Тъй като е дънна риба тя живее на дълбочина от 20 до 80 m. През лятото се доближава до брега, а през зимата отново се оттегля.

Хранене [редактиране]

Храна за морските котки са висшите ракообразни, мекотели и дребни рибки. Морската котка има 27 000 вкусови рецептора.

Размножаване [редактиране]

Морската котка е живородна и се размножава през юли—август месец. Оплодените яйца са между 4 и 12.[3] Те се задържат в яйцепроводите. Между майчиния организъм и зародишите се образува своебразна плацента. Тя служи за приемането на хранителни вещества от майката към зародишите. Инкубацията продължава за период от четири месеца.[4]

Източници [редактиране]

  1. ((en)) ((en)) Serena, F., Mancusi, C., Morey, G. & Ellis, J.R.. Dasyatis pastinaca. // 2008 IUCN Red List of Threatened Species. IUCN, 2008. Посетен на 13 октомври 2010.
  2. ALL TACKLE RECORDS FOR STINGRAY, COMMON. // INTERNATIONAL GAME FISH ASSOCIATION. Посетен на 2011-06-19.
  3. Пешев (1993), с. 17
  4. Serena (2005), p. 68

Литература [редактиране]

  • Карапеткова, Мария, М. Живков. 2000. Рибите в България. Гея Либрис, София, ISBN 954-8232-21-9, с. 39
  • Пешев, Цоло, С. Симеонов. 1993. Атлас по зоология. Гръбначни животни. Просвета, София, ISBN 954-01-0204-9, с. 17
  • ((en)) Serena, F. 2005. Field Identification Guide to the Sharks and Rays of the Mediterranean and Black Sea. Food and Agriculture Organization of the United Nations, ISBN 9251052913, p. 68 (Полеви определител на акулите и скатовете в Средиземно и Черно море)

Външни препратки [редактиране]

  • [1] Информация от FishBase
  • [2] Информация от ITIS (Integrated Taxonomic Information System)