Морска котка
Тази статия е за рибата. За групата ушати тюлени вижте Морски котки.
| Морска котка | ||||||||||||||||||||||||||||
Морска котка в Черно море |
||||||||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
|
||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||
(Linnaeus, 1758) |
||||||||||||||||||||||||||||
| Синоними | ||||||||||||||||||||||||||||
|
Dasyatis ujo Rafinesque, 1810 |
||||||||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||
Морската котка (Dasyatis pastinaca) е хрущялна скатова риба, срещаща се и в Черно море.
Съдържание |
Физическа характеристика [редактиране]
Тялото ѝ е ромбовидно, голо и гладко. Опашката е нишковидна, притежава назъбен опашен шип. На долната му страна има надлъжни шлебове с отровни жлези. При убождане се предизвиква сърцебиене и силна болка, а понякога и парализа. Морската котка е хищник; храни се с по-дребни риби и безгръбначни. Гръбната му страна е леко изпъкнала,а коремната-плоска. Липсват гръбна и опашна перка. Окраската на гърба е тъмносива до кафява, а коремът бял. Дължината на черноморските екземпляри достига до 100 cm, но най-често се ловят индивиди, дълги 30—60 cm с тегло 6—10 kg.
- Максимална измерена дължина на женски индивид: 100 cm
- Дължина на опашката: 35 cm
- Рекорд: 201,39 кг (поставен край Азорските острови)[2]
Разпространение и местообитание [редактиране]
Морската котка се среща в северния Атлантически океан по европейското и африканското крайбрежие, Средиземно и Черно море. Тъй като е дънна риба тя живее на дълбочина от 20 до 80 m. През лятото се доближава до брега, а през зимата отново се оттегля.
Хранене [редактиране]
Храна за морските котки са висшите ракообразни, мекотели и дребни рибки. Морската котка има 27 000 вкусови рецептора.
Размножаване [редактиране]
Морската котка е живородна и се размножава през юли—август месец. Оплодените яйца са между 4 и 12.[3] Те се задържат в яйцепроводите. Между майчиния организъм и зародишите се образува своебразна плацента. Тя служи за приемането на хранителни вещества от майката към зародишите. Инкубацията продължава за период от четири месеца.[4]
Източници [редактиране]
- ↑ ((en)) ((en)) Serena, F., Mancusi, C., Morey, G. & Ellis, J.R.. Dasyatis pastinaca. // 2008 IUCN Red List of Threatened Species. IUCN, 2008. Посетен на 13 октомври 2010.
- ↑ ALL TACKLE RECORDS FOR STINGRAY, COMMON. // INTERNATIONAL GAME FISH ASSOCIATION. Посетен на 2011-06-19.
- ↑ Пешев (1993), с. 17
- ↑ Serena (2005), p. 68
Литература [редактиране]
- Карапеткова, Мария, М. Живков. 2000. Рибите в България. Гея Либрис, София, ISBN 954-8232-21-9, с. 39
- Пешев, Цоло, С. Симеонов. 1993. Атлас по зоология. Гръбначни животни. Просвета, София, ISBN 954-01-0204-9, с. 17
- ((en)) Serena, F. 2005. Field Identification Guide to the Sharks and Rays of the Mediterranean and Black Sea. Food and Agriculture Organization of the United Nations, ISBN 9251052913, p. 68 (Полеви определител на акулите и скатовете в Средиземно и Черно море)
Външни препратки [редактиране]