Морска котка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за рибата. За групата ушати тюлени вижте Морски котки.

Морска котка
Black sea fauna stingray 01.jpg
Морска котка в Черно море
Природозащитен статут
Недостатъчно данни[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
подтип: Vertebrata Гръбначни
клас: Chondrichthyes Хрущялни
надразред: Batoidea Скатове
разред: Myliobatiformes Опашношипови
семейство: Dasyatidae Морски котки
род: Dasyatis Морски котки
вид: D. pastinaca Морска котка
Научно наименование
Уикивидове Dasyatis pastinaca
(Linnaeus, 1758)
Синоними
  • Dasyatis ujo Rafinesque, 1810
  • Pastinaca laevis Gronow, 1854
  • Pastinaca olivacea Swainson, 1839
  • Raja pastinaca Linnaeus, 1758
  • Trygon vulgaris Risso, 1827
Разпространение
Cypron-Range Dasyatis pastinaca.svg

Морската котка (Dasyatis pastinaca) е хрущялна скатова риба, срещаща се и в Черно море.

Физическа характеристика[редактиране | edit source]

Тялото ѝ е ромбовидно, голо и гладко. Опашката е нишковидна, притежава назъбен опашен шип. На долната му страна има надлъжни шлебове с отровни жлези. При убождане се предизвиква сърцебиене и силна болка, а понякога и парализа. Морската котка е хищник; храни се с по-дребни риби и безгръбначни. Гръбната му страна е леко изпъкнала,а коремната-плоска. Липсват гръбна и опашна перка. Окраската на гърба е тъмносива до кафява, а коремът бял. Дължината на черноморските екземпляри достига до 100 cm, но най-често се ловят индивиди, дълги 30—60 cm с тегло 6—10 kg.

  • Максимална измерена дължина на женски индивид: 100 cm
  • Дължина на опашката: 35 cm
  • Рекорд: 201,39 кг (поставен край Азорските острови)[2]

Разпространение и местообитание[редактиране | edit source]

Морската котка се среща в северния Атлантически океан по европейското и африканското крайбрежие, Средиземно и Черно море. Тъй като е дънна риба тя живее на дълбочина от 20 до 80 m. През лятото се доближава до брега, а през зимата отново се оттегля.

Хранене[редактиране | edit source]

Храна за морските котки са висшите ракообразни, мекотели и дребни рибки. Морската котка има 27 000 вкусови рецептора.

Размножаване[редактиране | edit source]

Морската котка е живородна и се размножава през юли—август месец. Оплодените яйца са между 4 и 12.[3] Те се задържат в яйцепроводите. Между майчиния организъм и зародишите се образува своебразна плацента. Тя служи за приемането на хранителни вещества от майката към зародишите. Инкубацията продължава за период от четири месеца.[4]

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Serena, F., Mancusi, C., Morey, G. & Ellis, J.R.. Dasyatis pastinaca. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2003. Посетен на 13 октомври 2010.
  2. ALL TACKLE RECORDS FOR STINGRAY, COMMON. // INTERNATIONAL GAME FISH ASSOCIATION. Посетен на 2011-06-19.
  3. Пешев (1993), с. 17
  4. Serena (2005), p. 68

Литература[редактиране | edit source]

  • Карапеткова, Мария, М. Живков. 2000. Рибите в България. Гея Либрис, София, ISBN 954-8232-21-9, с. 39
  • Пешев, Цоло, С. Симеонов. 1993. Атлас по зоология. Гръбначни животни. Просвета, София, ISBN 954-01-0204-9, с. 17
  • ((en)) Serena, F. 2005. Field Identification Guide to the Sharks and Rays of the Mediterranean and Black Sea. Food and Agriculture Organization of the United Nations, ISBN 9251052913, p. 68 (Полеви определител на акулите и скатовете в Средиземно и Черно море)

Външни препратки[редактиране | edit source]

  • [1] Информация от FishBase
  • [2] Информация от ITIS (Integrated Taxonomic Information System)