Наум Терзиянов
| Наум Терзиянов | |
| български революционер | |
 Георги Занков, Наум Терзиянов и Иван Кацаров пред Съдебната палата в София, 1936 г. | |
| Роден | |
|---|---|
| Наум Терзиянов в Общомедия | |
Наум Терзиянов или Терзистоянов с псевдоним Дърваров[1] е български революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация (обединена).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Наум Терзиянов се присъединява към ръководството на Илинденската организация като деловодител, но през пролетта на 1923 година е арестуван и затворен в Сливенския затвор с други илинденци по нареждане на БЗНС. След убийството на Тодор Александров и последвалите кръвопролития сред емиграцията спешно емигрира зад граница[2].
Заедно с Павел Шатев и Атанас Хаджиниколов, Терзиянов е в основата на противопоставянето на националреволюционерите на комунистическата фракция в организацията на Берлинската конференция на ВМРО (обединена) и налагането на Димитър Влахов за член на Централния комитет и Задграничното представителство. Терзиянов прочита на конференцията писмо, в която нарича Влахов „фарисей“ и „Тартюф“ и изнася факти за машинации на Влахов от времето, когато е пълномощник на Тодор Александров в Москва и във Виена.[3]
По-късно напуска ВМРО (обединена) заедно с другите националреволюционери. Свидетелства на процеса срещу организацията през 1936 година в полза на обвиняемите и заедно с Георги Занков и Павел Шатев посочва като единствен проводник на комунизма във ВМРО (обединена) Димитър Влахов.[4]
На 23 октомври 1944 година на митинг на новите власти в Охрид се изказва като хули България.[5]
- Писмо на Терзиянов до ЦК на ВМРО за помирение, 28 февруари 1931 г.
-
-
-
-
-
-
-
-
-
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 401.
- ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 133-134, 168, 170.
- ↑ Добринов, Дечо. ВМРО (обединена). София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993. ISBN 954-07-0229-1. с. 173.
- ↑ Добринов, Дечо. ВМРО (обединена). София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993. ISBN 954-07-0229-1. с. 235 - 236.
- ↑ ЦДА, ф. Дневник на Михаил Христов Йоцов, необработен. Оригинал и препис. Ръкопис и машинопис.
