Нено Маринов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Нено Маринов
български революционер
Роден
1847 г.
Починал
18 юли 1868 г. (21 г.)
Османска империя

Националност България
Въоръжена борба
ПрякорХайдут Нено

Нено Маринов, известен с прозвището Хайдут Нено, е български революционер, гарибалдиец.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1847 г. в карловското село Отец Паисиево (тогава: Кочмаларе). Бил непокорен и буен младеж. Веднъж през 1860 г. турците му устроили засада край селото, но с помощта на свои другари той ги избил и станал хайдутин. Действал с малка дружина около с. Отец Паисиево и защитавал българите от своеволията на местните турски аги. След време се сприятелил с двама италианци, които работили на Баронхиршовата железница в Одрин. Заедно с тях заминал за Италия и се записал доброволец в отрядите на Джузепе Гарибалди. Воювал в Австрийско-пруско-италианската война и се проявил, като храбрец в сраженията в Южен Тирол. По-късно взема участие в прословутия поход на Гарибалди към Рим. Сражава се в битката при Монтана, където Гарибалди претърпява поражение и разпуска своя отряд. След това Нено напуска Италия и заминава за Влашко, където се записва в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Заедно с нея минава Дунав и води боеве с турските потери. В един от тях загива като герой.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Шабанов, Иван. Имена от тъмни, робски години. София, 1969, 2006. с. 178 – 179.