Николай Бойков
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Николай Бойков (НПБ, Николай П. Бойков) е български писател, публицист, литературен критик и преводач.
Съдържание |
Биография [редактиране]
 |
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на информацията или за предлагането за изтриване на цялата статия. |
Николай Бойков е роден на 26 януари 1968 г. във Видин. През 1985 г. завършва Математическата гимназия във Видин, след това е приет информатика в СУ. След два семестъра в политехника в Унгария, се прехвърля в специалност Унгарска филология, която завършва през 1994 г. в Дебреценския университет „Лайош Кошут“. От 1998 до 2005 г. е преподавател по унгарски език и литература в СУ.
Избрана библиография [редактиране]
Поезия [редактиране]
- „Метафизики“ („Свободно поетическо общество“, 2000)[1]
- „Стихотворения с биография“, („Жанет 45“, 2003)[2]
- „Ояснен в любов“ (самиздат, 2005)
Проза [редактиране]
Избрани преводи [редактиране]
- Петер Естерхази, „Погледът на графиня Хан-Хан“ („Сонм“, 2000)
- Ференц Сий, „Кула-кора“ („Сонм“, 2002)
- Силард Борбей, „Вместо което да“ („Сонм“, 2002)
- Петер Надаш, „Собствена смърт“ („Алтера“, 2011)[6]
- Имре Кертес, „Английското знаме“ („Алтера“, 2011)[7]
- Ищван Йоркен, „Едноминутни новели“ („Жанет 45“, 2012)
Съставител на сборника „Прози“ на Миклош Месьой (редактор, съпреводач и преводач, „Сонм“, 2003)
Водещ на 5 унгарски броя на „Литературен вестник“ (2000, 2001, 2003, 2005, 2006), както и на детски и античен брой пак там (2002).
Източници [редактиране]
- ↑ Пламен Панайотов, „A metafizikának nincs nelve“, рец. във в. „Литературен вестник“, бр.19, 16 май 2001 г.
- ↑ Мира Душкова, „За едно безкомпромисно стихотворение“, рец. във в. „Литературен вестник“, 3 декември 2003 г., електронна публикация - LiterNet, 25 април 2005, № 4 (65)
- ↑ Милена Кирова, „... не те чуват навярно...“, рец. във в. „Култура“, бр. 16 (2588), 29 април 2010 г.
- ↑ Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, рец. във в. „Култура“, бр. 4 (2576), 5 февруари 2010 г.
- ↑ Рецензия за „Книгата на живота“ в Goodreads
- ↑ Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, отзив във в. „Култура“, бр. 33 (2651), 7 октомври 2011 г.
- ↑ Кирил Василев, „Свидетелството на самоотречението“, рец. във в. „Култура“, бр. 17 (2635), 6 май 2011 г.
Външни препратки [редактиране]
- Стихове и проза на Николай Бойков в LiterNet
- Текстове на Николай Бойков в Public Republic
- Стихотворния, статии и преводи на Николай Бойков в Грозни пеликани
- Страница на Николай Бойков на сайта на издателство Жанет 45
- Анкета с Николай Бойков в проекта Отворена литература
- „Писма до Петър“ в LiterNet
- „Българският пътеводител“, във в. „Литературен форум“, бр. 41, декември 2001 г.
- „Един ден на преводача“, „Литературен вестник“, бр. 36, ноември 2002 г.
- Литературна критика за Николай Бойков в LiterNet.
