Николай Бойков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Николай Павлов Бойков
NikolajBojkov.jpg
Роден 26 януари 1968 г. (1968-01-26) (46 г.)
Видин, България
Професия български писател, поет и преводач
Националност Флаг на България България
Жанр стихотворение, разказ, роман
Известни творби „Писма до Петър“ (2006), „Книгата на живота“ (2010)

Николай Бойков (НПБ, Николай П. Бойков) е български писател, публицист, литературен критик и преводач.

Биография[редактиране | edit source]

Николай Бойков е роден на 26 януари 1968 г. във Видин. През 1985 г. завършва Математическата гимназия във Видин, след това е приет информатика в СУ. След два семестъра в политехника в Унгария, се прехвърля в специалност Унгарска филология, която завършва през 1994 г. в Дебреценския университет „Лайош Кошут“. От 1998 до 2005 г. е преподавател по унгарски език и литература в СУ.[1]

Избрана библиография[редактиране | edit source]

Поезия[редактиране | edit source]

  • „Метафизики“, „Свободно поетическо общество“, 2000.[2]
  • „Стихотворения с биография“, „Жанет 45“, 2003.[3]
  • „Ояснен в любов“, самиздат, 2005.

Проза[редактиране | edit source]

  • „Писма до Петър“, „Жанет 45“, 2006.
  • „Книгата на живота“, „Сиела“, 2010.[4], [5]

Избрани преводи[редактиране | edit source]

Съставител на сборника „Прози“ на Миклош Месьой (редактор, съпреводач и преводач, „Сонм“, 2003)

Водещ на 5 унгарски броя на „Литературен вестник“ (2000, 2001, 2003, 2005, 2006), както и на детски и античен брой пак там (2002).

Източници[редактиране | edit source]

  1. Страница на Николай Бойков на сайта на издателство Жанет 45
  2. Пламен Панайотов, „A metafizikának nincs nelve“, рец. във в. „Литературен вестник“, бр.19, 16 май 2001 г.
  3. Мира Душкова, „За едно безкомпромисно стихотворение“, рец. във в. „Литературен вестник“, 3 декември 2003 г., електронна публикация - LiterNet, 25 април 2005, № 4 (65)
  4. Милена Кирова, „... не те чуват навярно...“, рец. във в. „Култура“, бр. 16 (2588), 29 април 2010 г.
  5. Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, рец. във в. „Култура“, бр. 4 (2576), 5 февруари 2010 г.
  6. Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, отзив във в. „Култура“, бр. 33 (2651), 7 октомври 2011 г.
  7. Кирил Василев, „Свидетелството на самоотречението“, рец. във в. „Култура“, бр. 17 (2635), 6 май 2011 г.

Външни препратки[редактиране | edit source]