Никола Чиприянов
| Никола Чиприянов | |
| български актьор | |
| Роден |
1945 г.
|
|---|---|
| Починал | 19 ноември 2010 г.
|
| Учил в | Национална академия за театрално и филмово изкуство |
| Семейство | |
| Уебсайт | |
Никола Чиприянов е български актьор
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е през 1945 г. в село Драгомирово, Свищовска околия.
През 1971 г. завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност актьорско майсторство в класа на професор Боян Дановски. За кратко е актьор в Драматично-куклен театър „Васил Друмев“ Шумен, а от 1974 до смъртта си през 2010 г. играе на сцената на русенския Драматичен театър „Сава Огнянов“.[1]
Автор е на четири книги.
Роли в театъра[редактиране | редактиране на кода]
- „Валпургиева нощ“ (2007)
- „Кръстопът под наем“ (Орлин Дяков) (2007)
- „Кучешко сърце“ (Михаил Булгаков) (1978) – Иван Арнолдович Борментал
- „От земята до небето“ (Никола Русев) (1978) – кундурджията
- „Боряна“ (Йордан Йовков) (1975) – Едрю
Телевизионен театър[редактиране | редактиране на кода]
- „Дванадесетият апостол“ (реж. Теофана Преславска)
Филмография[редактиране | редактиране на кода]
| Година | Филми и Сериали | Серии | Копродукции | Роля |
|---|---|---|---|---|
| 2011 | Корави старчета | |||
| 2007 | Ваканцията на Лили | 6 | дядо Иван | |
| 2007 | Когато Ницше плака – („When Nietzsche Wept“) | САЩ | ||
| 1991 | О, Господи, къде си? | шофьора на генерала и бодигард | ||
| 1989 | Пазачът на планетата | 2 | ветеринарният лекар Йоло | |
| 1987 | Каменната гора (тв) | собственика на морския бар | ||
| 1987 | Живот до поискване | |||
| 1986 | Денят на владетелите | 2 | ||
| 1986 | Мечтатели | |||
| 1985 | Памет | Стамен | ||
| 1983 | Златната река | Иван Цистерната | ||
| 1983 | Прадеди и правнуци. Каменно гнездо | 5 | Дюк Боян, бивш стотник на Станко Кусам | |
| 1983 | Прилив на нежност | |||
| 1981 | Капитан Петко войвода | 12 | Комньо (в 6 серии: от I до VI) | |
| 1981 | Пришествие | Бора | ||
| 1980 | Търновската царица | ловец | ||
| 1977 | Басейнът | |||
| 1976 | Грехове (тв) | клисарят Тодор | ||
| 1976 | Бой последен | Велин | ||
| 1975 | Дъжд |
Книги написани от него[редактиране | редактиране на кода]
- „Премислици душевни“ (2010)
- „Принцип на синхронността. Монолог от преизподнята. Молитви и медитации“ (2006)
- „Молитви и медитации“ (2004)
- „Принцип на синхронността“ (2002)
Книги за него[редактиране | редактиране на кода]
- „Случайността е другото име на Бога. Книга за актьора Никола Чиприянов“ (2015) (Ана Чиприянова, Мая Ангелова, Мира Душкова)
