Никола Шкоев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Никола Шкоев
български общественик
Роден

Никола Шкоев или Чкоев[1] или Чокоев[2] е български общественик, деец на късното Българско възраждане в Южна Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Никола Шкоев е роден в костурската паланка Хрупища, тогава в Османската империя, днес Аргос Орестико, Гърция. След започването на пробуждането на българщината в Хрупища, Шкоев е един от най-видните български национални дейци в града. В 1905 година гръцки терористи на три пъти правят опити да го убият - първо е нападнат от гъркоманите братя Карагеоргиеви, после при бомбен атентат в дома му, организиран от капитан Вардас, загива 13-годишната му дъщеря Вита, а при втори бомбен атентат в дюкяна му загива Йото Дачов от Старичани.

При избухването на Междусъюзническата война в 1913 година Шкоев заедно с учителите Георги Христов и Владимир Томбов е арестуван и затворен в Костур и Солун до ноември 1913 година. След като Костурско остава в Гърция след войната, Шкоев става деец на гръцкото комунистическо движение.[3] Негов син е комунистът Въстан Шкоев.

Георги Христов пише за Шкоев:

Природо даровит, смел, словоохотлив, доста начетен на гръцки и на български, той бе развил най-плодовита агитационна дейност за разпространението и закррепването на народната идея, която бе прегърнал искрено още през първия ден на появяването ѝ, и която бранеше усилено и успешно от гръцки хули и инсинуации, пущани с цел да оскверняват нейната свежест и чистота и тъй да я правят недостъпна за простодушните българи.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Спомени на Киряк Шкуртов, в: Борбите в Македония и Одринско. 1878 – 1912. Спомени, Български писател, София, 1981, стр. 627.
  2. Спомени на Киряк Шкуртов, в: Борбите в Македония и Одринско. 1878 – 1912. Спомени, Български писател, София, 1981, стр. 632.
  3. а б Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 122.