Обезлесяване на Индонезия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Обезлесяване на торфища за създаване на плантация за палмово масло в Индрагири Хулу, провинция Риау, о. Суматра
Обезлесяване за оформяне на тютюнева плантация на Северна Суматра, ок. 1900 г.

Обезлесяването на Индонезия включва дългосрочното унищожаване на горите и растителността в страната, което има сериозни екологични и социални последици.

В страната се намират някои от най-разнообразните в биологично отношение гори на планетата, тя се нарежда на 3-то място по брой на животинските видове след Бразилия и Демократична република Конго[1]. Към 1900 година територията на Индонезия продължава да е заета с гъсти гори, които представляват 84% от общата територия. Обезлесяването засилва темп през 1970-те години[1] и оттогава постоянно се ускорява. Оценяваната на 170 милиона хектара горска покривка през 1900 година намалява до по-малко от 100 милиона хектара към края на XX век.[2] През 2008 година е оценено, че екваториалните гори на Индонезия ще бъдат изсечени за едно десетилетие.[3] Докладите показват, че от всички изсечени в Индонезия гори, до 80% са изсечени незаконно.[4]

Големи горски масиви в Индонезия са изсечени от големи мултинационални компании за производство на дървесна пулпа и хартия,[5] и заменени с насаждения. Горите често биват изгаряни от фермерите[6] и собствениците на плантации. Друг основен източник на обезлесяване на страната е дърводобивът, задвижван от търсенето от Китай и Япония.[7] Развитието на земеделието и програмите за трансмиграция водят до заселването на големи популации в земите, заемани от екваториалните гори, което допълнително ускорява темповете на обезлесяване.

Изсичането и изгарянето на горите, за да се прочисти земя за селскостопански цели, е довела Индонезия до третото място в класацията на най-големите емитенти на парникови газове след Китай и Съединените щати.[8] Горските пожари често унищожават богати на въглерод стари екваториални гори и торфища. През май 2011, Индонезия налага мораториум върху нови договори за изсичане в опит да се възпре процеса.[9] В краткосрочен план тази мярка се оказва неефективна, предвид продължаващото ускоряване на темпа на обезлесяване. Към 2012 година Индонезия е надминала по скорост на обезлесяване дори Бразилия,[10] и е станала най-бързо изсичащата горите си държава в света.[11]

Засегнати региони[редактиране | редактиране на кода]

В най-голям риск са ниските равнинни екваториални гори, които са най-богати на дървесина и биоразнообразие. Към 2000 година, този вид гори са почти изцяло прочистени от Сулавеси, с прогнозата до няколко години да изчезнат и от Суматра и Калимантан.[2]

В Суматра десетки хиляди квадратни километри гора са изсечени, в много от случаите с одобрението на правителството след подписани споразумения с мултинационални компании.[12] На остров Калимантан от 1991 до 2014, големи горски масиви са изпепелени заради неконтролируеми пожари, причинявайки замърсяване на атмосферата в цяла Югоизточна Азия (вж Задимяване в Югоизточна Азия 2015).[13]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Deforestation in Indonesia в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​