През 1380 г. османска войска, командвана от Лала Шахин, обсажда Средец, но всичките им услия да превземат града, остават напразни. Българският гарнизон на крепостта, начело с тяхния командир Бан Янука, отбива всички атаки на турския военачалник. Лала Шахин изпраща доклад до султана, в който се казва:
Аз, сердар на османските победоносни войски, който воюват с кюфарските войски в Централна Румелия, няколко пъти опитвам щастието си да превзема и присъединя към ислямската държава обширната, равна и богата равнина на Софийското поле, както и самата крепост София. Но за жалост, крепостта не може по никакъв начин да се превземе с атака и щурм отвън. Тя е силна и мното яка, та всички наши налитания и атакувания остават безполезни и дори вредни. Големи жертви паднаха от дин-ислямските храбри войници, които се самопожертваха като курбан. Аз, като румелийски бейлербей, сам лично водих храбрите войски на атака, но нищо не се получи , връщах се надире без успех. Убедих се, че тази яка и много силна крепост със сила и юначество не може да се превземе скоро, ако не се употребят в случая някои хитрости и изкусни военни планове.[1]
Българската крепост е превзета чак през 1382 г. след предателство.
