Операция Динамо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Британски войници се евакуират от Дюнкерк в спасителни лодки

Операция Динамо е кодовото название, дадено на евакуацията на съюзническите войски от бреговете и пристанището на Дюнкерк, Франция, между 26 май и 4 юни 1940 г., когато британски, френски и канадски войски са отрязани от германците по време на битката при Дюнкерк през Втората световна война. В реч към Камарата на общините на 4 юни 1940 г. („Ще се бием на бреговете“) Уинстън Чърчил нарича събитията във Франция „колосално военно бедствие“, казвайки, че „целият корен и сърцевина и мозък на Британската армия“ бил заседнал при Дюнкерк и изглеждало, че ще загине или ще бъде пленен. Той приветства спасението им като „чудо на избавлението“.

На първия ден са евакуирани само 7010 души, но до деветия ден общо 338 226 войници (198 229 британски и 139 997 френски) са спасени от набързо събрана флота от 850 плавателни съда. Много войници успяват да се качат от вълнолома на пристанището на 42 британски разрушители и други големи кораби, докато други трябва да навлизат във водата от бреговете към корабите, чакайки с часове до раменете във вода, за да се качат. Други са прекарани от бреговете до големите кораби, а хиляди са откарани и до Англия от така наречените „малки кораби на Дюнкерк“, флотилия от 700 търговски, рибарски, развлекателни и спасителни съдове (най-малкият от които е 4.5 метровата рибарска лодка „Tamzine“, днес в Имперския военен музей), чиито цивилни екипажи са мобилизирани поради спешната ситуация. „Чудото на малките кораби“ остава известен народен спомен в Англия.

Операция „Динамо“ е наречена на стаята с динамото в щаб квартирата на Британските военноморски сили под Дувърския замък, където се намирало динамото, което осигурявало електричеството на сградата през войната. В тази стая вицеадмирал Бертрам Рамзи планира операцията и оттам той информира Уинстън Чърчил за хода ѝ.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]