Оствинд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Флакпанцер IV "Оствинд"
Flakpanzer Ostwind (Modell).jpg
модел на Оствинд
Националност Flag of German Reich (1935–1945).svg Нацистка Германия
Тип самоходно противовъздушно оръдие
История на производство и служба
Производител Deutsche Eisenwerke
Брой произведени 45
Габаритни характеристики
Маса 25 т
Дължина 5.92 м
Ширина 2.95 м
Височина 3.00 м
Екипаж 6
Броня и въоръжение
Броня (челна) 80 мм
Основно въоръжение 1 x 37 мм FlaK 43 L/89]]
1000 патрона
Допълнително въоръжение 1 × 7.92 мм MG-34
1350 патрона
Технически данни
Двигател Майбах HL 120 TRM
12-цилиндров 300 к.с.
Окачване листови пружини
Максимална скорост 38 км/ч
Запас на ход 200 км

Флакпанцер IV Оствинд (в превод: Източен вятър) е самоходно противовъздушно оръдие базирано на шасито на Панцер IV. Разработено е през 1944 г. като заместник на предния модел от серията Флакпанцер IV - Wirbelwind.

Куполът на Панцер IV е премахнат и заменен с шестоъгълен купол с отворен покрив, в който е разположено 37 мм оръдие FlaK 43. В допълнение на предвидената противовъздушна роля, скорострелното оръдие е ефективно срещу леки машини и укрепления. Затвореният покрив е за предпочитане, но е изпълнението му в случая е невъзможно поради голямото количество газове отделяни при стрелба. Производството се извършва от компанията Deutsche Eisenwerke в Дуисбург.

Основното предимство на този модел спрямо Wirbelwind е увеличения ефективен обсег на стрелба. Освен това куполът е с по-дебела броня, а в бойното отделение екипажът носи още една MG-34.

По време на войната са построени около 45 машини.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ostwind“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.