Щурмтигър
| Щурмтигър Sturmtiger |
|
|---|---|
 |
|
| Националност | .svg){kind=small} Нацистка Германия |
| Тип | Самоходна минохвъргачка |
| История на производство и служба | |
| Производител | Хеншел |
| Произвеждан | август 1944 - декември 1944 |
| Брой произведени | 18 |
| На въоръжение | 1944 - 1945 |
| Конфликти | Варшавско въстание, Арденска офанзива |
| Габаритни характеристики | |
| Маса | 65 000 кг |
| Дължина | 6,28 м |
| Ширина | 3,57 м |
| Височина | 2,85 м |
| Екипаж | 5 |
| Броня и въоръжение | |
| Броня (челна) | 150 мм |
| Броня (странична) | 80 мм |
| Броня (задна) | 25 мм |
| Основно въоръжение | 380 мм минохвъргачка |
| Допълнително въоръжение | 90 мм оръдие, 7,62 мм картечница |
| Технически данни | |
| Двигател | Майбах с мощност 650 к.с. (484,9 kW), бензинов |
| Окачване | торсионно |
| Максимална скорост | 37 км/ч (на шосе); 20 км/ч (пресечена местност) |
| Запас на ход | 140 км |
Щурмтигър (на немски: Sturmtiger) е тежка самоходна минохвъргачка, разработена от Нацистка Германия към края на Втората световна война.
Съдържание |
История [редактиране]
След битката при Сталинград е издадено разпореждане за създаването на нов вид оръжие, способно да срине укрепена сграда с един изстрел. Именно този вид укрепления са една от причините за победата на СССР в тази битка. Като основа за разработване на нова минохвъргачка е бил използван специалният катапултен механизъм на корабите, с който те са изстрелвали дълбочинни бомби.
Шасито на машината е на практика същото като при танка Тигър, с разликата, че предната част е леко скъсена и повдигната, за да може да бъде монтирана бронираната суперконструкция.
Първият прототип е създаден през 1943. Заради недостиг на суровини и основни машинни компоненти Хитлер нарежда производството да започне чак на 19 април 1944. Създадени са били 12 суперконструкции с минохвъргачки и през август са създадени първите три серийни модела. През септември са били създадени още 10 Щурмтигъра, а през декември - допълнителни 5.[1] Хитлер е смятал това оръжие за жизненоважно. Според него е било необходимо да се произвеждат минимум 300 снаряда на месец.[2]
Дизайн [редактиране]
Броня [редактиране]
Тъй като Щурмтигъра е бил предназначен да участва в градски сражения, бронята му е била много дебела - 150 мм в предната част и около 80 мм отстрани. Уязвими са били обаче задните части на машината, където дебелината ѝ е била едва 25 мм. Заради подобрената защита общото ѝ тегло е било 65 тона, с 8 тона по-тежка отколкото танка Тигър I, от който произлиза.
Въоръжение [редактиране]
Основното оръжие на Щурмтигър е 380-милиметровата минохвъргачка Raketenwerfer 61 L/5.4. Снарядът е бил дълъг близо 1,5 метра и е тежал 345 килограма, което ограничава боезапаса до едва 14 единици. Всяка машина е била снабдена с два типа снаряди - фугасни (125 кг експлозив) или кумулативни, които са можели да пробият 2,5 метрова подсилена бетонна стена. Обсегът им е бил до 5 600 метра. Особеност при устройството на амунициите е, че са били с ракетно задвижване - първоначално малък заряд ускорява снаряда до скорост от 40 м/сек, а после втори заряд - до 250 м/сек.
Проблем при стрелбата са представлявали и отделяните газове. Тъй като са били много, изхвърлянето им в бойното отделение би предизвикало задушаване на екипажа. Задържането им в самата минохвъргачка пък би предизвикало експлозия. Дизайнерите на оръжието създават сложна система за отвеждането на газовете отвън, която му придава особен външен вид.
Допълнителното въоръжение се е състояло от една лека 7,62-мм картечница и един 90 мм гранатомет NbK 39 Nahverteidigungswaffe с малък обсег, за защита от други бронирани машини или пехота.
Употреба [редактиране]
Щурмтигър е бил предназначен като щурмово оръжие в помощ на пехотата срещу укрепени сгради или силно застроени вражески райони. Тъй като обаче е създаден сравнително късно, той е служил почти изцяло като отбранително оръжие, най-вече на Западния фронт. Използван е при Варшавското въстание и Арденската офанзива, където се доказва като отлично дефанзивно оръжие. Днес са запазени няколко екземпляра от общо 18-те произведени.
Източници [редактиране]
- ↑ Jentz, Thomas L., Panzer Tracts No. 8 "Sturmgeschuetz - s.Pak to Sturmmoerser", Darlington Productions, Inc, 1999, ISBN 1-892848-04-X
- ↑ Jentz, Thomas L., Panzer Tracts No. 8 "Sturmgeschuetz - s.Pak to Sturmmoerser", Darlington Productions, Inc, 1999, ISBN 1-892848-04-X
World War II Tanks, Terry J. Gander, HarperCollins Publishers, 1995
Външни препратки [редактиране]
- Информация за Щурмтигър в Panzerworld.net
- OnWar
- Снимки и информация на оцелелите по света "Тигри" - Тигър 1 и 2, Ягдтигър и Щурмтигър
|
|||||||||||||||||||||||||||||
