Щурмтигър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Щурмтигър
Sturmtiger
Sturmtiger 2.jpg
Националност Flag of German Reich (1935–1945).svg Нацистка Германия
Тип Самоходна минохвъргачка
История на производство и служба
Производител Хеншел
Произвеждан август 1944 - декември 1944
Брой произведени 18
На въоръжение 1944 - 1945
Конфликти Варшавско въстание, Арденска офанзива
Габаритни характеристики
Маса 65 000 кг
Дължина 6,28 м
Ширина 3,57 м
Височина 2,85 м
Екипаж 5
Броня и въоръжение
Броня (челна) 150 мм
Броня (странична) 80 мм
Броня (задна) 25 мм
Основно въоръжение 380 мм минохвъргачка
Допълнително въоръжение 90 мм оръдие, 7,62 мм картечница
Технически данни
Двигател Майбах с мощност 650 к.с. (484,9 kW), бензинов
Окачване торсионно
Максимална скорост 37 км/ч (на шосе); 20 км/ч (пресечена местност)
Запас на ход 140 км

Щурмтигър (на немски: Sturmtiger) е тежка самоходна минохвъргачка, разработена от Нацистка Германия към края на Втората световна война.


История[редактиране | edit source]

След битката при Сталинград е издадено разпореждане за създаването на нов вид оръжие, способно да срине укрепена сграда с един изстрел. Именно този вид укрепления са една от причините за победата на СССР в тази битка. Като основа за разработване на нова минохвъргачка е бил използван специалният катапултен механизъм на корабите, с който те са изстрелвали дълбочинни бомби.

Шасито на машината е на практика същото като при танка Тигър, с разликата, че предната част е леко скъсена и повдигната, за да може да бъде монтирана бронираната суперконструкция.

Първият прототип е създаден през 1943. Заради недостиг на суровини и основни машинни компоненти Хитлер нарежда производството да започне чак на 19 април 1944. Създадени са били 12 суперконструкции с минохвъргачки и през август са създадени първите три серийни модела. През септември са били създадени още 10 Щурмтигъра, а през декември - допълнителни 5.[1] Хитлер е смятал това оръжие за жизненоважно. Според него е било необходимо да се произвеждат минимум 300 снаряда на месец.[2]

Дизайн[редактиране | edit source]

Снимка на запазен Щурмтигър в Дойчес Панцермузеум. Ясно се вижда огромният снаряд.

Броня[редактиране | edit source]

Тъй като Щурмтигъра е бил предназначен да участва в градски сражения, бронята му е била много дебела - 150 мм в предната част и около 80 мм отстрани. Уязвими са били обаче задните части на машината, където дебелината ѝ е била едва 25 мм. Заради подобрената защита общото ѝ тегло е било 65 тона, с 8 тона по-тежка отколкото танка Тигър I, от който произлиза.

Въоръжение[редактиране | edit source]

Основното оръжие на Щурмтигър е 380-милиметровата минохвъргачка Raketenwerfer 61 L/5.4. Снарядът е бил дълъг близо 1,5 метра и е тежал 345 килограма, което ограничава боезапаса до едва 14 единици. Всяка машина е била снабдена с два типа снаряди - фугасни (125 кг експлозив) или кумулативни, които са можели да пробият 2,5 метрова подсилена бетонна стена. Обсегът им е бил до 5 600 метра. Особеност при устройството на амунициите е, че са били с ракетно задвижване - първоначално малък заряд ускорява снаряда до скорост от 40 м/сек, а после втори заряд - до 250 м/сек.

Проблем при стрелбата са представлявали и отделяните газове. Тъй като са били много, изхвърлянето им в бойното отделение би предизвикало задушаване на екипажа. Задържането им в самата минохвъргачка пък би предизвикало експлозия. Дизайнерите на оръжието създават сложна система за отвеждането на газовете отвън, която му придава особен външен вид.

Допълнителното въоръжение се е състояло от една лека 7,62-мм картечница и един 90 мм гранатомет NbK 39 Nahverteidigungswaffe с малък обсег, за защита от други бронирани машини или пехота.

Употреба[редактиране | edit source]

Щурмтигър е бил предназначен като щурмово оръжие в помощ на пехотата срещу укрепени сгради или силно застроени вражески райони. Тъй като обаче е създаден сравнително късно, той е служил почти изцяло като отбранително оръжие, най-вече на Западния фронт. Използван е при Варшавското въстание и Арденската офанзива, където се доказва като отлично дефанзивно оръжие. Днес са запазени няколко екземпляра от общо 18-те произведени.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Jentz, Thomas L., Panzer Tracts No. 8 "Sturmgeschuetz - s.Pak to Sturmmoerser", Darlington Productions, Inc, 1999, ISBN 1-892848-04-X
  2. Jentz, Thomas L., Panzer Tracts No. 8 "Sturmgeschuetz - s.Pak to Sturmmoerser", Darlington Productions, Inc, 1999, ISBN 1-892848-04-X

World War II Tanks, Terry J. Gander, HarperCollins Publishers, 1995

Външни препратки[редактиране | edit source]