Папагал монах

Вижте пояснителната страница за други значения на Монах.

---

Папагал монах
Природозащитен статут
Незастрашен
Класификация
царство: Animalia Животни тип: Chordata Хордови клас: Aves Птици разред: Psittaciformes Папагалоподобни семейство: Psittacidae Папагали подсемейство: Arinae Неотропични папагали род: Myiopsitta Папагали монаси вид: Myiopsitta monachus Папагал монах
Научно наименование
Myiopsitta Bonaparte, 1854
Myiopsitta monachus Boddaert, 1783

Папагалът монах (Myiopsitta monachus) е вид южноамерикански папагал единствен представител на род Myiopsitta. Произхожда от умерените и субтропичните райони на Аржентина и съседни на нея страни. Отглеждани в плен птици като домашни любимци пуснати на свобода са интродуцирани в урбанизирани райони по цял свят.

Описание

Дължината на тялото е около 29 cm с размах на крилете 48 cm и тегло 100 g. Женските са с около 10 - 20% по-дребни от мъжките. Долните части са светли почти бели, главата и гърба са зелени. Крилата и задницата стават светлозелени и жълти. Опашните пера са жълто-зелени, маховите пера са сини, а човката е оранжева.

Одомашнените птици могат да бъдат и в други цветови разновидности като на основния зелен цвят преобладава в различна степен синьо, бяло и жълто.

Подвидове

Макар че видът днес е единствен представител на род Myiopsitta е възможно един от подвидовете му Myiopsitta monachus luchsi да бъде отделен като самостоятелен вид - Myiopsitta luchsi. Подвидовете на папагалите Монах са:

• Myiopsitta monachus monachus (Boddaert, 1783) – разпространен е в Аржентина от провинция Сантяго дел Естеро до Буенос Айрес и Уругвай.
• Myiopsitta monachus calita (Boddaert, 1783) – разпространен е в подножието на Андите над 1000 m н.в. от Боливия и Парагвай до северозападна Аржентина, след което преминава на юг към провинция Чубут.
• Myiopsitta monachus cotorra (Finsch, 1868) – разпространен в Бразилия (Мато Гросо, Мато Гросо до Сул, вероятно и в Рио Гранди до Сул) на юг по поречието на река Парагвай до Гран Чако.
• Myiopsitta (monachus) luchsi (Boddaert, 1783) – разпространен е в Андите в централната част на Боливия на надморска височина между 1000 и 3000 m

Птиците се одомашняват и се отглеждат като любимци в домовете. Много от тях са изпускани неволно или освобождавани нарочно от стопаните си. Ето защо през последните десетилетия се наблюдава образуване на градски колонии от папагали монаси в редица големи градове по света, най-вече в Европа и Северна Америка.

Начин на живот

Птиците обитават степите и редките гори в района на ареала си в Южна Америка. Живее на ята, които наброяват между 200 и 500 индивида. Ятата от малките птици могат да нанесат значителни щети на селското стопанство като нападат посевите от зърнено-житни култури. Местните жители ги убиват като вредители или ги улавят с цел продажба.

Размножаване

Папагалите монаси гнездят в блатисти местности като изграждат големи кръгли гнезда достигащи до 3 метра в диаметър. Гнездата се изграждат на дърветата като се използват и стари изоставени гнезда. Обикновено няколко двойки го изграждат съвместно като за всяка от тях има отделен вход. Обикновено гнездото се надгражда от новоприсъединила се двойка като цялостното му изграждане може да продължи до 3 месеца. Снасят по 5 - 8 броя бели яйца като след мътене от 22 - 26 дни се излюпват пиленцата. На 6 - 7 седмична възраст младите излизат от гнездото. Някои двойки мътят по два пъти годишно, а гнездото се използва в продължение на няколко години.

Литература

• Amorim, James Faraco & Piacentini, Vítor de Queiroz (2006): Novos registros de aves raras em Santa Catarina, Sul do Brasil, incluindo os primeiros registros documentados de algumas espécies para o Estado [New records of rare birds, and fi rst reports of some species, in the state of Santa Catarina, southern Brazil]. Revista Brasileira de Ornitologia 14(2): 145-149 [Portuguese with English abstract]. PDF fulltext Electronic supplement
• Buhrmann-Deever, Susannah C.; Rappaport, Amy R. & Bradbury, Jack W. (2007): Geographic Variation in Contact Calls of Feral North American Populations of the Monk Parakeet [English with Spanish abstract]. Condor 109(2): 389-398. DOI:10.1650/0010-5422(2007)109[389:GVICCO]2.0.CO;2 HTML abstract
• Collar, Nigel J. (1997a): 249. Monk Parakeet. In: del Hoyo, Josep; Elliott, Andrew & Sargatal, Jordi (eds.): Handbook of Birds of the World (Vol.4: Sandgrouse to Cuckoos): 445, Plates 50. Lynx Edicions, Barcelona. ISBN 84-87334-22-9
• Collar, Nigel J. (1997b): 250. Cliff Parakeet. In: del Hoyo, Josep; Elliott, Andrew & Sargatal, Jordi (eds.): Handbook of Birds of the World (Vol.4: Sandgrouse to Cuckoos): 445, Plates 50. Lynx Edicions, Barcelona. ISBN 84-87334-22-9
• Fasbach, Laura (2001): A squawk in the park. Edgewater Online. Version of 2001-JUL-23. Retrieved 2008-JAN-12.
• Kamuda, Melinda L. (1998): Quaker Parrots (a.k.a. Monk Parakeets) Care and Training. Version of 1998-MAR-19. Retrieved 2008-JAN-12.
• Juniper, Tony & Parr, Mike (1998): 269 Monk Parakeet. In: Parrots: A Guide to Parrots of the World: 475-476, plate 62. Christopher Helm, London. ISBN 1-873403-40-2
• Powell, Michael (2006): Parrots Have Colonized the Wilds of Brooklyn. Washington Post, 2006-DEC-28. Retrieved 2008-JAN-12.
• Quaker Information Center (QIC) (2004): Are Quakers Legal In My State? Version of 2004-DEC-31. Retrieved 2008-JAN-12.
• South American Classification Committee (SACC) (2008): A classification of the bird species of South America (Part 3: Columbiformes to Caprimulgiformes). Version of 2008-JAN-09. Retrieved 2008-JAN-12.