Педро Паиш

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Педро Паиш Харамильо (Педро Паис Харамильо) (на португалски и испански Pedro Páez Jaramillo) (1564 - 25 май 1622) испански йезуит на португалска служба, изследовател на Етиопия.

Роден в Олмеда де лас Фуентес, близо до Мадрид. Учи в йезуитското училище в Коимбра, след което е изпратен в португалската колония Гоа в Индия, в тамошната йезуитска мисия.

От средата на ХVІ в. Етиопия става арена на енергична дейност на португалските мисионери йезуити. През 1589 Паиш от Гоа е изпратен в Етиопия, но по пътя за там попада в ръцете на йеменски пирати и прекарва в плен близо седем години (1590-1596), което време използва за перфектно научаване на арабски език. Едва през 1603 пристига до местоназначението си, йезуитската мисия в страната и прекарва в Етиопия до края на живота си.

През 1613 (по други данни – през 1618) той първи от европейците посещава свещения за етиопците извор в планината Чоке, даващ началото на река Малък Абай, вливаща се в езерото Тана, т.е. открива изворите на Сини Нил. По собствените си наблюдения и направените справки с местното население, той установява, че реката изтичаща от езорото Тана и образуваща величествения водопад Тис-Исат, тече в много дълбоко и тясно дефиле и описва огромна дъга на изток и юг, преди да се отправи на север към Египет. По този начин, Паиш дава вярна представа за конфигурацията и морфологията на долината на река Сини Нил в пределите на Етиопия. Негова е заслугата и за обясненията за знаменитите разливи на Нил в Египет, свързани с повишаването на водите в Сини Нил по време на летните мусонни дъждове.

На 16 януари 1621 Паиш осветлява нова йезуитска каменна църква на брега на езерото Тана.

Източници[редактиране | edit source]