Пейо Дринов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пейо Дринов
български революционер
Роден
23 октомври 1850 г.(1850-10-23)
Починал
18 октомври 1914 г. (на 63 г.)
Семейство
Братя/сестриМарин Дринов, Найден Дринов
ДецаСтоян Дринов, Делчо Дринов

Пейо Стоянов Дринов е български революционер, активен участник в подготовката и провеждането на Априлското въстание в IV революционен окръг. Брат на Марин и Найден Дринови.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Заедно с по-големия си брат Найден е съдържател на хан в Панагюрище, където многократно е приютяван Васил Левски при посещенията му в града.[2] Активен участник в подготовката на въстанието – изпълнява куриерски мисии, занимава се с разпределението на боеприпаси.[3] За да бъде разпознаваем, носи обеца-халка на ухото си.[4]

По време на въстанието е десетник и участва във военните действия на „Чиряшката река“ и „Кукла“ в защита на Панагюрище. Бива пленен на бойното поле. Многократно е тежко измъчван и лежи в Татарпазарджишкия и Пловдивския затвор. Осъден е на смърт, но присъдата не е изпълнена поради идването на чуждестранни наблюдатели. Заедно с брат си Найден, не е освободен при общата амнистия през лятото на 1876 г., а едва няколко месеца по-късно.[4]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]