Пиренейска дива коза

	Пиренейска дива коза
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):	Терапсиди (†Therapsida)
клас:	Бозайници (Mammalia)
разред:	Чифтокопитни (Artiodactyla)
семейство:	Кухороги (Bovidae)
род:	Диви кози (Rupicapra)
вид:	Пиренейска дива коза (R. pyrenaica)
	Научно наименование
	Rupicapra pyrenaica (Bonaparte, 1845)
	Разпространение
	Пиренейска дива коза в Общомедия
	[ редактиране ]

Пиренейската дива коза (Rupicapra pyrenaica) е антилопа коза, която живее в Пиренеите и Кантабрийските планини на Испания, Франция и Андора и Апенините в централна Италия. Това е един от двата вида от род Диви кози (Rupicapra), другият е дивата коза Rupicapra rupicapra.^[2]

Подвидове[редактиране | редактиране на кода]

R. p. pyrenaica (пиренейска дива коза): Франция и Испания
R. p. parva (кантабрийска дива коза): Испания
R. p. ornata (апенинска дива коза^[3]): Централна и Южна Италия

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Пиренейската дива коза достига височина до 80 см. Лятната ѝ козина е руменокафява, а през зимата е черна или кафява, с по-тъмни петна около очите. И мъжките, и женските екземпляри имат рогове, извити назад, достигащи до 20 см дължина. Хранят се с трева, лишеи и пъпки на дървета. Стабилни и пъргави, те се намират на всяка надморска височина до 3000 м.

Опазване[редактиране | редактиране на кода]

Подобно на други видове дива коза, пиренейската дива коза е била ловувана почти до изчезване, особено през 40-те години на миналия век, за производството на гюдерия. Оттогава популацията се е възстановила и през 2022 г. се оценява на около 50 000 зрели индивида.^[4]^[2]

Препратки[редактиране | редактиране на кода]

↑ Rupicapra pyrenaica (Bonaparte, 1845). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
↑ ^а ^б Herrero, J.; Lovari, S.; Nores, C.; Toigo, C. (2022). "Rupicapra pyrenaica". IUCN Red List of Threatened Species. 2022: e.T19771A217715455. doi:10.2305/IUCN.UK.2022-1.RLTS.T19771A217715455.en. Retrieved 21 July 2022.
↑ Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета от 9 декември 1996 година относно защитата на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях // EUR-Lex. Посетен на 2022-10-04.
↑ Pérez-Barbería, F. J., García-González, R. (2004). "Rebeco – Rupicapra pyrenaica." Enciclopedia Virtual de los Vertebrados Españoles. Carrascal, L. M., Salvador, A. (Eds.). Museo Nacional de Ciencias Naturales. Madrid, Spain.

[1] Rupicapra pyrenaica (Bonaparte, 1845). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)

[iucn-2] а ^б Herrero, J.; Lovari, S.; Nores, C.; Toigo, C. (2022). "Rupicapra pyrenaica". IUCN Red List of Threatened Species. 2022: e.T19771A217715455. doi:10.2305/IUCN.UK.2022-1.RLTS.T19771A217715455.en. Retrieved 21 July 2022.

[3] Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета от 9 декември 1996 година относно защитата на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях // EUR-Lex. Посетен на 2022-10-04.

[4] Pérez-Barbería, F. J., García-González, R. (2004). "Rebeco – Rupicapra pyrenaica." Enciclopedia Virtual de los Vertebrados Españoles. Carrascal, L. M., Salvador, A. (Eds.). Museo Nacional de Ciencias Naturales. Madrid, Spain.

[1]

[2]

[3]

[4]