Писмо на запорожките казаци до турския султан
 |
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на информацията или за предлагането за изтриване на цялата статия. |
Писмото на запорожките казаци до турския султан е най-известният съхранен писмен паметник (документ) на/от Запорожката Сеч.
От него са запазени няколко текстови версии. Понастоящем каноничният, който се отнася към края на 17 век, се съхранява в Руската национална библиотека в Санкт Петербург.
Съдържание |
[редактиране] Писмо на турския султан до казаците
Османският султан Мехмед IV изпраща писмо до казаците със следното предложение:
| „ | Аз, султан и владика на Високата порта, син на Мохамед, брат на Слънцето и Луната, внук и наместник на Бога на земята, властелин на царствата Македонско, Вавилонско, Ерусалимско, Велик и Малък Египет, цар на царете, владетел на владетелите, несравним рицар, никога непобеден воин, владетел на дървото на живота, непреклонен пазител на гроба на Исус Христос, управител на Бога, надежда и утешител на мюсюлманите, страшилище и велик защитник на християните,
повелявам Вие, Запорожките казаци, да ми се предадете доброволно и без всякаква съпротива, и вашите нападения да не ме безпокоят. |
“ |
[редактиране] Писмо на запорожките казаци до султана в отговор на неговото предложение
Сцената запорожките казаци пишат писмо на турския султан е увековечена в едноименната картина на Иля Репин.
| „ | Отговор на Запорожци до Мохамед IV
Запорожките казаци до турския султан! Ти Султане, дявол турски, на проклетия дявол брат и другар, и на самия Луцифер секретар. Какъв по дяволите рицар си ти, като не можеш с гол гъз таралеж да смачкаш? Дяволът сере, а твоята войска яде. Няма да успееш, кучи сине, синовете християнски под себе си да имаш, от твоята войска не се боим, по земя и вода ние с тебе ще се бием, да ти ебем майката. Вавилонски готвач, Македонски водонос, Ерусалимски пивовар, Александрийски дерач, на Великия и Малкия Египет свинар, Арменска свиня, Подолски злодей, Татарски колчан, Каменецки палач, на целия горен и долен свят шут, а за нашия Бог - глупак, на самата аспида внук, а на нашия хуй - кука. Свинска мутра, конски гъз, месарско псе, непокръстена тиква, да ти ебем мамата. Ето така ти отговарят запорожките казаци, нищожество! Не си годен дори на християните свинете да пасеш! Числото не знаем, защото календар нямаме, месеца е в небето, годината е в книгата, а денят у нас е като при вас, за което цуни по задника нас! Подписали : Кошевия атаман Иван Сирко с цялата запорожска войска. |
“ |
[редактиране] Оригинален вариант
((uk))
Відповідь Запорожців Магомету IV-му
Запорізькі козаки турецькому султану!
Ти — шайтан турецький чорт, проклятого чорта брат і товариш і самого Люципера секретар! Який ти в чорта лицар коли голою сракою їжака не вб’єш? Чорт висирає а твоє військо пожирає. Не будеш ти, сукин ти сину, синів християнських під собою мати, твого війска ми не боїмося, землею і водою будем битися з тобою, распройоб твою мать.
Вавілонський ти кухар, Македонський колесник, Ієрусалимський броварник, Олександрійський козолуп, Великого й Малого Єгипта свинар, Подолянська злодіюка, Татарський сагайдак, Каменецький кат, і всього світу і підсвіту блазень, а нашого Бога дурень, самого гаспида онук і нашого хуя крюк. Свиняча морда, кобиляча срака, різницька собака, нехрещений лоб, мать твою вйоб!
Отак тобі козаки відказали плюгавче! Невгоден єсі матері вірних християн! Числа не знаєм бо календаря не маєм, місяць в небі, рік у книзі, а день такий у нас як і у вас, поцілуй за те у сраку нас!..
Підписали: Кошовий отаман Іван Сірко зо всім кошом запорізьким
[редактиране] Алтернативен вариант
((uk))
Запоріжські козаки турецькому султану! Ти, султан, чорт турецкий, і проклятого чорта брат і товариш, самого Люцеперя секретарь. Якій ти в чорта лицарь, коли голою сракою їжака не вб'єш!?. Чорт висирає, а твоє військо пожирає.
Не будеш ти, сукін ти сину, синів христіянських під собой мати, твойого війска ми не боімось, землею і водою будем биться з тобою, распройоб твою мать.
Вавилоньский ты кухарь, Макидоньский колесник, Іерусалимський бравирник, Александрійський козолуп, Великого и Малого Египту свинар, Армянська свиня, подолянська злодиюка, Татарський сагайдак, каменецький кат, самого гаспида онук і у всего світу і підсвіту блазень, а нашого Бога дурень, свиняча морда, кобиляча срака, різницький собака, нехрещений лоб, мать твою в'йоб! Самого гаспида внук и нашого хуя крюк.
От так тобі запорожці висказали, плюгавче. Не будешь ти і свиней христіанских пасти. Тепер кончаємо, бо числа не знаємо і календаря не маємо, місяць у небі, рік у князя, а день такий у нас, який і у Вас, за це поцілуй в сраку нас!
Підписали: Кошовий атаман Іван Сірко зо всім кошем Запоріжськім
[редактиране] Речник на писмото
Оригиналният текст на писмото е изпълнен с цинизми по адрес на турския султан.
[редактиране] Вижте също
[редактиране] Външни препратки
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Письмо запорожцев турецкому султану“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
