Пламък (1957)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Пламък.

Пламък
Информация
Носителхартиен
ИздателСБП
Основаване1957
Първи бройянуари 1957
Периодичност4 пъти годишно
Формат
Тираж3000 – 22 900 – 8000
Държава България
Езикбългарски
Сайтsbp.bg/category/списание-пламък/
Главен редакторГеорги Константинов

Пламък е българско списание за литература, издание на СБП.

История[редактиране | редактиране на кода]

Списанието е създадено през 1957 г., като негов първи главен редактор е Андрей Гуляшки.[1] Още със създаването си се обявява за наследник на списанието, издавано от Гео Милев през 1924 – 1925 г.

С рубриките си „За първи път в Пламък“, „Внезапното поколение“ и „Нова българска поезия и проза“ изданието дава път на автори като Йордан Радичков, Дамян Дамянов, Константин Павлов, Стефан Цанев, Любомир Левчев, Христо Фотев, Борис Христов,[2] а по-късно издава книги на Пламен Киров, Радостина Григорова, Татяна Филева, Елена Алексиева, Радослав Райков.[3]

От 1983 г. главен редактор е Георги Константинов.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Пламък“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН.
  2. Георги Константинов, Списание „Пламък“ на 95 години, в-к „Дума“, бр. 184, 21 септември 2018.
  3. Димитър Танев, Пламък – старото-ново списание, сп. „Ах, Мария“, бр. 6.