Понтийски блата

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Понтийските блата

Понтийските блата (итал.: Agro Pontino) e бивша блатиста местност в регион Лацио (Средна Италия) югоизточно от Рим. Намира се след пясъчните дюни по брега на Тиренско море от Помеция до Терацина. На североизток се намират Монти Лепини и Монти Аусони. Площта на местността е около 775 км². Виа Апиа пресича долината още от древността.

Блатата се образуват преди 2.000 години чрез природна катастрофа, причинена от систематичното сечене на горите южно от Рим. До заблатяването там живеят волските. Плиний пише, че около 500 пр.н.е. те са имали високоразвита територия. Тит Ливий пише за имената на 33 града, между тях богатата столица Suesse Pometia. През 367 пр.н.е. римляните подчиняват волските и губят плодородната долина през следващите векове. Една цивилизация потъва в блато. Римляните сечат дървета за тяхното корабостроене и поддържане на производството на топла вода.

Развъжда се комарът Анофелес, който причинява малария. През 1900 г. там живеят по-малко от 1000 души.

Цезар, Наполеон и други се опитват да отводнят територията. Гьоте посещава местността на 17 февруари 1787 г. и пише за нея в „Италианско пътуване“ и Фауст.

Едва през 1930 г. Мусолини успява за 10 години да построи отводняващи канали. Там той заселва бедни хора от Емиля-Романа и създава нови селища.

Литература[редактиране | edit source]

  • Steen Bo Frandsen: Syd for Rom. Kampen mod De pontinske sumpe. Sfinx, Aarhus 2006.
  • Graf von Rossi: Wanderung in den Pontinischen Sümpfen. Westermanns Monatshefte, Band 30,2, Nr. 82 , Juli 1871, S. 399-405
  • Fedor Maria von Donat: Über die Pontinischen Sümpfe. http://edocs.ub.uni-frankfurt.de/volltexte/2009/12760/


Външни препратки[редактиране | edit source]