Ар Нуво (на френски: art nouveau, „ново изкуство“) или Моде́рн (от фр. moderne – съвременен) е стил в архитектурата, изящните и приложни изкуства, който е най-разпространен през последното десетилетие на XIX и началото на XX век (до началото на Първата световна война).
Ар нуво достига своя връх през 90-те години на 19 век (особено периода 1890 – 1905). Като реакция на академичното изкуство на 19 век, стилът се отличава с изобразяване на плоски декоративни форми; преплетени форми на камшиковидната крива; асиметрия; изтъкване на ръчно изработените предмети, като опозиция на фабричното производство; широка употреба на нови и често скъпи материали; внимание към детайла и изработката; отхвърляне на предишните стилове в изкуството. Особено характерни за ар нуво са всевъзможните вълнообразни форми – ластари, пламъци, вълни, буйни, развяващи се стилизирани женски коси. Имайки като своя основа стила модерн и японизма, той също покровителства украшателството преди всичко в архитектурно отношение. Засилено е присъствието на пълзящите флорални мотиви. Балконите и еркерите се подкрепят не само от атланти (наместо класическите конзоли), но и от клони на дървета, изработени от камък, цимент, гипс. Растителни и животински мотиви украсяват сводовете и рамките на прозорци и врати, подобно на един доста по-ранен пример – Мануелинската архитектура. Много архитекти като Гауди утвърждават този стил на пренаситената украса в архитектурния пластичен декор.
