Пот Аргир (доместик на схолите)
| Пот Аргир | |
| византийски генерал от X век | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Семейство | |
| Баща | Евстатий Аргир |
| Братя/сестри | Лъв Аргир |
Пот Аргир ( на гръцки: Πόθος Ἀργυρός) е византийски аристократ и генерал, активен през първата половина на X век.
Ранен живот[редактиране | редактиране на кода]
Той е най-големият син[1] на магистър Евстатий Аргир, друнгарий на виглата при Лъв VI Мъдри (управлявал 886 – 912). Има двама братя, Лъв и Роман. [2] Около 910 г. Пот и брат му Лъв Аргир служели в двора като манглавити (лични телохранители на императора), когато баща им бил отровен, след като бил заподозрян от Лъв в заговор срещу него. Двамата братя ексхумирали тялото на баща си, първоначално погребан в Спинин, и го пренесли в Харсианон, където го препопогребали в родовия манастир „Света Елисавета“, основан от техния дядо Лъв Аргир.[3] Съответно, той е роден вероятно около 890 г. или малко по-късно.[4]
Военна кариера[редактиране | редактиране на кода]
И Пот, и брат му Лъв преследват военна кариера и достигат високи постове.[5] Около 921 г. Пот е назначен на поста доместик на схолите от Роман I Лакапин (управлявал 920 – 944) на мястото на Адралест, който бил починал наскоро.[6] „Най-красив и опитен мъж“, според Теофановия продължител, той е изпратен да противодейства на българското нашествие в Тракия по време на византийско-българската война от 913 – 927 г. Пот застава начело на столичната тагма. Когато българите достигнали Катасирти, Пот изпратил един разузнавателен отряд под ръководството на някой си турмарх Михаил, син на управителя на Адрианопол, който е нападнат от засада и унищожен.[7] През 922 г. друго българско нашествие достигнало до Пиги, предградие на Константинопол. Роман изпраща срещу тях византийски войски, командвани от Йоан Ректор, който бил подпомаган от Пот и брат му Лъв, командващи тагмата на Етерията, заедно с части на флота под командването на Алексий Мозеле. Византийската армия претърпява съкрушително поражение в битката при Пиги в началото на април 922 г., губейки много мъртви и пленени. Пот и брат му обаче успяват да избягат и да намерят убежище в близката крепост, докато българите ограбват и опожаряват императорските дворци в Пиги и Стенон.[7] Това бедствие очевидно поставило края на кариерата на Пот, за когото не се чува нищо повече по време на управлението на Роман I. [8]
Възможно е обаче той да бъде идентифициран със стратега на Елада Пот, който е служил в края на 940-те години.[4] Човек със същото име, заемащ ранг патрикий и пост доместик на екскувитите, е засвидетелстван и през 958 г., когато разгромява един маджарски набег, който достигнал околностите на Константинопол на 11 април.[6] Докато някои учени смятат двамата мъже за идентични, [9] експертите по византийска просопография Жан-Клод Шейне и Жан-Франсоа Ваниер го смята за малко вероятно, като се има предвид, че през 921 г. братът на Пот е бил достатъчно възрастен, за да има син на възраст за женитба, и предполагат, че командирът от 958 г. е бил друг член на семейството, вероятно внук или на Лъв, или на Пот. [10]
Препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Според Шейне и Ваниер Лъв Аргир е най-големият син на Евстатий Аргир (виж Vannier 1975, no.4 и Cheynet & Vannier 2003, с. 60). В Prosopographie der mittelbyzantinischen Zeit обаче за първороден син на Евстатий е сочен Пот Аргир, а Лъв е представен като по-малкия ( PmbZ, Pothos Argyros (# 26730), Leon Argyros (# 24399)).
- ↑ Tougher 1997, с. 211.
- ↑ Vannier 1975, 5. – Pothos Argyros (?-après avril 958); Tougher 1997, с. 211; Cheynet & Vannier 2003, с. 58, 60; PmbZ, Pothos Argyros (#26730).
- ↑ а б PmbZ , Pothos Argyros (#26730).
- ↑ Cheynet & Vannier 2003, с. 60 – 62.
- ↑ а б Guilland 1967, с. 441; PmbZ, Pothos Argyros (#26730).
- ↑ а б Vannier 1975, 5. – Pothos Argyros (?-après avril 958); PmbZ, Pothos Argyros (#26730).
- ↑ PmbZ, Pothos Argyros (#26730); Cheynet & Vannier 2003, с. 62.
- ↑ PmbZ, Pothos Argyros (#26730); Tougher 1997, с. 211.
- ↑ Cheynet & Vannier 2003, с. 62, 64.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ((fr)) Cheynet, J.-C.; Vannier, J.-F. (2003). Les Argyroi. – Zbornik Radova Vizantološkog Instituta, 40, 57 – 90, doi:10.2298/ZRVI0340057C, ISSN 0584–9888
- ((fr)) Guilland, Rodolphe (1967). Recherches sur les institutions byzantines, I. Berlin: Akademie-Verlag, архив на оригинала от 16 септември 2023, https://web.archive.org/web/20230916090907/https://ihtika.ru/book/download/guilland-r-recherches-sur-les-institutions-byzantines-i-3-1967-
- ((de)) Lilie, Ralph-Johannes; Ludwig, Claudia; Pratsch, Thomas & Zielke, Beate (2013). Prosopographie der mittelbyzantinischen Zeit Online. Berlin-Brandenburgische Akademie der Wissenschaften. Nach Vorarbeiten F. Winkelmanns erstellt. Berlin and Boston: De Gruyter, DOI:10.1515/pmbz, https://www.degruyter.com/view/db/pmbz
- Tougher, Shaun (1997). The Reign of Leo VI (886 – 912): Politics and People. Leiden; New York; Köln: Brill, ISBN 9004108114, https://books.google.com/books?id=iPquae5A4zIC
- ((fr)) Vannier, Jean-François (1975). Introduction. Familles byzantines : les Argyroi (IXe-XIe siècles) (Nouvelle édition [en ligne]). Paris: Éditions de la Sorbonne, pp. 15 – 55, doi:10.4000/books.psorbonne.81832, ISBN 9791035106027, https://books.openedition.org/psorbonne/81867, посетен на 16 септември 2023
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Pothos Argyros (Domestic of the Schools) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |