Профилирана гимназия „Васил Левски“ (Ямбол)

Профилирана гимназия „Васил Левски“ (Ямбол)
	Профилирана гимназия „Васил Левски“ (Ямбол)
Информация
Седалище	Ямбол, Република България
Основаване	1888 година, Ямбол, Княжество България
Директор	Донка Атанасова
Учители	37 (2023)
Ученици	501 (2023)
Патрон	Васил Левски
Навигация
	Местоположение в Ямбол
Адрес	ул. „Цар Иван Александър“ 12
Сайт	gvlevski.com

Профилираната гимназия „Васил Левски“ е средно училище в град Ямбол, България. Това е първата гимназия в града, основана през 1888 година първоначално като девическо училище. Намира се в близост до центъра на града. Съдържа по 4 паралелки на випуск с профили литература, география, биология и информатика.

История[редактиране | редактиране на кода]

Създаването на това училище е важен исторически процес, засягащ развитието на град Ямбол по време на Българското възраждане.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

През 1856 година в Каргона, Ямбол възниква Първото девическо училище, благодарение на известните възрожденци Добри Чинтулов и Ради Колесов, които целят да дадат на младите девойки шанс за образование. Първоначалната сграда на училището се намира на мястото, на което днес се помещава Каргонската поликлиника. През 1861 г. то е преименувано на Взаимно (начално) девическо училище, а в периода 1865 – 1872 година главен учител е авторитетната ямболска възрожденка – Анка Александрова. През 1885 година училището прераства в класно (основно) и тъй като първият випуск, завършил основно образование там през 1888 година, следващата учебна 1888/1889 е приета за първа от летописа на днешната Гимназия „Васил Левски“. През 1904 година класното училище прераства в Непълна девическа гимназия (до IX клас вкл.) и така то става първата гимназия в града. Поради причината, че десетки години занапред това е единственото средно училище в областта, ямболии назовават локацията му като „Гимназията“, което назоваване остава и до ден днешен. През 1910 година учебното заведение се премества в нова сграда, която е част от поредицата „Шишмановите училища“, които се построяват в България при тогавашния министър на народната просвета – проф. Иван Шишманов. В наши дни тази сграда все още е поддържана и представлява старото крило на днешната гимназия. Първите двама директори на училището са известният ямболски възрожденец Злати Атанасов Паламидов и първият български професор по педагогика професор Петър Михайлов Нойков.

Смесена педагогическа гимназия[редактиране | редактиране на кода]

През 1917 година гимназията се смесва с Ямболското мъжко педагогическо училище и е преименувана на Смесена педагогическа гимназия (СПГ). Поради кървавия бунт от Септемврийско въстание на анархистите, каквито са не малко от учениците в СПГ, тогавашният главен учител Христо Керемедчиев е принуден да я закрие, но не след дълго подновява дейността си. В края на 1923 г. училището получава за патрон името на Апостола на българската свобода - Васил Левски. Така през 1924 г. се чества неговият първи патронен празник, а това е 19 февруари.

През 1933 година става Ямболска смесена реална гимназия (ЯСРГ), но едва 4 години по-късно младежите отново биват разделени от девойките и от училището се отделя новата Мъжка гимназия „Иван Райнов“.

„Подем“[редактиране | редактиране на кода]

В периода 1936 – 1943 г. гимназията издава свой собствен вестник, наречен „Подем“ и от него излизат 61 броя. Редовен сътрудник на „Подем“ със своите стихотворения е известният поет Радой Ралин. През 2022 година учениците на „Васил Левски“ подновяват своя орган и издават 62-рия му брой по случай Деня на народните будители.

Гимназията в годините на тоталитаризма[редактиране | редактиране на кода]

Непосредствено след 09.IX.1944 г. главният учител Ташко Кавърджиков е сменен с първата жена директор на гимназията – д-р Петка Панталеева. През 1950 г. се забранява отделното девическо образование и това води до Втора смесена гимназия „Васил Левски“. През 1963 година тя става Втора политехническа гимназия или още наричана от ямболии – ПГ-то. От 1967 до 1971 г. се строи новото крило на училището и се създава Математическа гимназия „Николай И. Лобачевски“, която изтегля математическите паралелки от ПГ „Васил Левски“. През 80-те години на XX век се сформират паралелки с профили литература, история, биология, музика и изобразително изкуство. През 1988, по случай отбелязването на 100-годишнината на гимназията, е отпечатан юбилеен сборник.

Гимназията след промените от 1989[редактиране | редактиране на кода]

През 1993 година „политехническа“ е премахнато от наименованието на училището и така то остава само Гимназия „Васил Левски“. От 1995 година в нея се появяват и паралелки по мениджмънт и география.

През 2004 г. се утвърждават 4 нови профила – хуманитарни науки (БЕЛ+История), обществени науки (География+История), природни науки (Биология+Химия) и софтуерни и хардуерни науки (информационни технологии).

През 2007 година Хараламби Баев, известен ямболски историк и преподавател в гимназията, написва химна ѝ – „С Апостолово име“.

От 2004 до 2008 г. във „Васил Левски“ преподават езикови асистенти от Италия.

През 2008 г. е направен първият прием на петокласници в хуманитарен профил, но през 2016 г. гимназията е лишена от това според наредбата на МОН от 01.VIII. същата година. Със същата наредба училището отново става ПГ, но този път – профилирана.

На 17.VII.2017 г. с решение номер 391 на МС, ПГ „Васил Левски“ става едно от 184-те иновативни училища.

В началото на учебната 2021/2022 в кабинета на директор Донка Атанасова е открита реликва, чиито дири са изгубени през 1989 г., а именно – знамето на Ямболската девическа гимназия, изработено от художника Георги Лозев.

Директори на гимназията[редактиране | редактиране на кода]

№:	Директор:	Специалност:	Период:
1	Злати А. Паламидов (1852 – 1901)	български, богословски, руски и география	1888 – 1889
2	Проф. Петър М. Нойков (1868 – 1921)	философия и педагогика	1889 – 1890
(1)	Паламидов	български, богословски, руски и география	1890 – 1901
3	Христо В. Керемедчиев (1864 – 1935)	литература	1901 – 1920
4	Климент Бояджиев	литература	1920 – 1923
(3)	Керемедчиев	литература	1923 – 1924
5	Димо Попов (1871 – 1946)	естествени науки	1924 – 1927
6	Димитър Пейчев	математика	1927 – 1931
7	Станчо Б. Коларов (1879 – 1951)	педагогика	1931 – 1932
8	Йордан Кринчев	литература	1932 – 1934
9	Стефан Станчев	литература	1934 – 1937
10	Петър И. Попов	литература	1937 – 1941
11	Ташко Кавърджиков	литература	1941 – 1944
12	Д-р Петка Панталеева	математика	09 септември 1944 - 01 септември 1951
13	Георги Наков	биология	01 септември 1951 - 01 септември 1967
14	Панайот Х. Парушев (1929 – 1997)	география	01 септември 1967 – 01 септември 1989
15	Зоичка Варанова	химия	01 септември 1989 – 01 септември 1990
16	Олга Владимирова	руски език	01 септември 1990 – 01 септември 1992
17	Проф. Мария Желязкова	химия	01 септември 1992 – 01 септември 1996
18	Нина Гюпчанова	музика	01 септември 1996 – 16 август 1998
19	Петя Т. Сярова	математика	16 август 1998 – 01 септември 2020
20	Донка М. Атанасова	география	01 септември 2020 (настоящем)